Разпространение. Расте из храсталаците, край пътищата, оградите и горите в цялата страна.
Описание. Многогодишно тревисто растение с окосмено, слабо разклонено стъбло, високо до 60 см, и многоглав, конусовиден червенокафяв корен. Листата са текоперести, назъбени и сраснати в основата на листната дръжка със стъблото, където образуват прилистници. Цветовете са жълти и дребни, разположени поединично на върха на стъблото. Чашката е съставена от два кръга по 5 листа, венчето е петлистно, тичинките — многобройни Плодът е сборен, съставен от голям брой едносеменни орех-чета с кукести израстъци. Цъфти през май—юни. Медоносно растение.
Използуваема част. Коренът на растението, бран през есента, септември—октомври. Суши се на сянка или в сушилня при 35°С. Изсушените корени имат кафяв цвят, карамфилопо-добна миризма и тръпчив вкус. Допустима влажност 11%. Опаковат се в бали или чували. Запазват се в сухо и проветриво помещение.
Химичен състав. Гликозида геин (който под влияние на фермента геаза отделя етерично масло с карамфилоподобна ми, ризма, съдържащо евгенол), танини, горчиви вещества, смола-скорбяла и др.
Лечебно действие и приложение. Действува затягащо, свиващо кръвоносните съдове, нервоуспокоително. Прилага се при диария, дизентерия, нервни заболявания, хемороиди.
В българската народна медицина омайничето се употребява още при лошо храносмилане, газове, чревни и стомашни болки, повръщане, бяло течение и др.
Външно билката се прилага за компреси при възпаление на очите, за жабурене при кръвотечение от венците и за промивки при бяло течение.
Начин на употреба. 1 супена лъжица стрити корени се заливат с 400 г вряла вода да киснат 2 часа. Прецедената запарка се пие по една винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.