Всички възможни гердани като че ли вече трябва да са измислени за няколко хилядолетия, но този моден сезон поразява с дизайнерските идеи
Огърлицата е най-популярният накит у първобитните народи. При това в древността тя не била привилегия на жените – украшения за врата носели и мъжете. Тези украшения изпълнявали преди всичко защитна, магическа функция. Подобно нещо впрочем може да се срещне и сега, когато ни предлагат да си изберем огърлица от камъни според нашия зодиакален знак. Освен да предпазват от уроки и зли сили, огърлиците можели да съобщават важна информация за човека, неговото племе, подвизите му по време на лов /гердани от зъбите на диви животни/. Освен това огърлиците играели ролята на своеобразна писменост. Момичетата от южноафриканското племе зулу носели „говорещи” огърлици: разположени в определен ред разноцветни стъклени мъниста, зърна и листа символизирали вярност, щастие, богатство, тъга, „предавайки” закодирано послание на възлюбения на девойката.
Веригата събития
Древните хора правели огърлиците си от подръчни материали – раковини, семена, плодове, пера, зъби, кости. Когато се научили да обработват добре камъка, се появили накити от шлифовани мъниста /с кръгла форма, във формата на леща или бъчвичка/ от корали, лазурит, халцедон, кехлибар, яспис, тюркоаз. В Индия правели /и правят/ огърлици от изумруди, рубини, сапфири. Накитите от златни мъниста били знак на висок социален статус. Такива били разпространени в Древна Месопотамия например. Във Вавилон жените носели своеобразни „яки” от няколко реда мъниста. Подобно на първобитния костюм огърлиците можели да заменят друга дреха – в Древна Индия драпирали плата само в долната част на тялото, а голия торс покривали с гердани в няколко реда. В Древен Рим сред аристокрацията били разпространени бисерните огърлици, които отново щели да излязат на мода в епохата на Ренесанса. През Средновековието покрай скъпите огърлици от метал или скъпоценни камъни носели евтини гердани от керамика и стъкло. Във фолклорните носии огърлиците винаги са били и амулет срещу уроки. Особено се ценели герданите от корали и кехлибар, те били символ на плодородие и здраве.
В Западна Европа огърлиците винаги са се смятали само за дамски накит. През XVI в., в епохата а Людовик XIII, властите се борели против излишния разкош в костюма, забранявало се да се носят злато и брокат и да се използва позлата за украса. По това време късата бисерна огърлица станала основно украшение на дамския костюм. От XVIII в. огърлици носели обикновено с всекидневните си дрехи, а с балните рокли се кичели с огърлици от скъпоценни камъни. През XIX в. огърлици от перли и корали слагали основно с траурни рокли. В епохата модерн на мода излезли много дългите перлени нанизи, които стигали чак до коленете.
Назад към изворите
Дамите сериозно се увлекли отново по огърлиците през 20-те години на миналия век – популярният тогава стил ар деко обичал екзотиката и етническите мотиви. Най-отчаяните модаджийки започнали да носят гердани, наподобяващи първобитните или древните накити. В прословутите Виенски ателиета например изработвали огърлици от дърво, оплетени с бисер. Коко Шанел предложила да се носи огърлица от фалшиви перли с малката черна рокля. В годините на Голямата депресия, когато за много жени била достъпна единствено много евтината бижутерия, си правели гердани от нарязани на лентички цветни хартийки и дори от страници на списания. Известната френска писателка Елза Триоле в тези тежки години изкарвала пари, като правела оригинални огърлици за къщите за висша мода. Тя измислила мънистата да се намазват с паста от лепило и рибешки люспи, имитирайки седеф. Самоделни гердани носели и в годините на Втората световна война. След войната огърлиците заели постоянно място в тоалетните кутийки на почитателките на модата. Покрай традиционните огърлици от перли, корали, слонова кост, кехлибар, полускъпоценни камъни, стъкло, кристал, дърво, седеф през 60-те години на ХХ в. започнали да носят и гердани от пластмаса. Настъпило време на експерименти и търсенето на нови идеи донесло удивителни решения – от какво ли само не предлагали да се правят гердани дизайнерите! Yves saint Laurent още през 1967 г. измислил дори рокли от дървени мъниста под девиза „Африканки”, в бижутерските колекции на Модна къща Chanel през 2004 г. имаше огърлици, направени от имитации на куба на Рубик и винилови грамофонни плочи, у Dior – огърлици от цветни шноли и фиби, а Джон Галиано предложи да се носят огърлици вместо блузки. Тази година пък на подиумите се появиха невероятни по красота и големина гердани от непрозрачни камъни, кристали и смешни фигурки. Подобни може да се нанижат от няколко нишки индийски полускъпоценни камъни. Днес огърлиците са най-изразителната доминанта в ансамбъла.
Какво е на мода днес
– Тази година огърлиците просто не могат да бъдат малки и скромни. Колкото по-едри са мънистата и по-дълги нишките, толкова повече шансове имате да сте на пика на модата! И най-официалната, и най-сдържаната рокля комбинирайте с огромна огърлица, без да се боите от крайностите. Тънкият конец с полускъпоценни камъни е за консерваторите.
– Дори перлите и кристалите не са истински. При такава големина те просто няма как да са естествени. И в това няма нищо неудобно – носете с гордост дори евтината бижутерия
/ Blitz.bg