Разпространение. Среща се из поляните, нивите, пътищата и тревистите места в цялата страна.
Описание. Едногодишно тревисто растение с право или разклонено стъбло, високо до 30 см, и тънък вретеновиден корен. Приосновните листа са продълговати, ланцетни, пересто нарязани и с дръжка. Стъблените листа са дребни, стреловидни, последователни, неправилно нарязани и седящи. Цветовете са бели.
Начин на употреба. 2 супени лъжици стрити цветове или стръкове се заливат с 400 г вряла вода да киснат 2 часа. Прецедената запарка се пие по една винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
в гроздовидни съцветия, с четирилистна чашка, четирилистно венче и 6 тичинки. Плодовете са триъгълно клиновидни, сплеснати, наподобяващи торбичка, с множество елипсовидни светлокафяви семена. Медоносно растение.
Използуваема част. Стръковете на растението, брани през време на цъфтежа, май—август. Сушат се на сянка или в сушилня до 45°С. Изсушената билка има зелено обагрени листа и стъбло и бели цветове.
Отличава се с характерна миризма и слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в торби или бали. Запазва се на сенчесто и проветриво място. Изнасяна билка.
Химичен състав. Съдържа рамногликозида хисопин, дъбилни вещества, плодови киселини, холин и ацетилхолин, ти-рамин, инозит, витамин С, алкалоида бурсин, сапонини, витамин К и др.
Лечебно действие и приложение. Билката действува кръвоспиращо, намалява артериалното налягане, усилва маточните съкращения. Употребява се при маточно кръвотечение, стомашни и чревни кръвоизливи, кръвотечение от носа, хемороиди и др.
В българската народна медицина овчарската торбичка се употребява още при кръвохрачене, атеросклероза, кръвопикане, затруднено уриниране, при чернодробни и бъбречни страдания, болести на далака, като слабително средство и др.
Външно отварата се препоръчва за жабурене при гърлобол и за налагане при наранявания.
Начин на употреба. 2 супени лъжици ситно нарязана билка се заливат с 500 г вряла вода да киснат 2 часа. Прецедената запарка се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.