Обясненията на страните (ОС) са изявления на страните за съществуването или несъществуването на правнорелевантни факти. ОС, чрез които те твърдят изгодни за себе си факти, не са доказателствено средство (ДС), а са предмет на делото.
Обясненията, чрез които страната изнася неизгодни за себе си факти, са важно ДС – наричат се признания. Признанието като ДС е уредено в чл. 127 ал.2. Предмет на признанието са факти, релевантни за спорното право. Признание може да прави всяка от страните. При съвпадащи ОС се получават безспорни доказателства. Признанието на отделни факти винаги е съвместимо с оспорване или защита на иска.
С признанието на иска, което може да направи ответникът, той се отказва от защита срещу иска – това е действие на разпореждане.