При осъществяване на своите изключителни права за емисия на банкноти ЦБ следи пуснатите пари в обръщение изцяло да се покриват от международния резерв и 4 актива.
БНБ управлява и златно-валутния резерв на страната. Чрез рефинансирането на ТБ, ЦБ се явява кредитор от последна инстанция. Обикновено рефинансирането на ТБ се осъществява чрез отпускането на сконтови и ломбардни кредити (кредит с/у залог на държавни ценности).
Лихвената политика на ЦБ се изразява в определяне на ОЛП. По същество той е ломбарден ЛП, който се прилага от ЦБ при отпускане на кредити на ТБ с/у залог.
ЦБ провежда и валутната политика като участник на валутния пазар. ЦБ има водещи позиции в двузвенните банкови системи. Със своите функции и задачи в крайна сметка тя оказва контрол върху цялостната парична политика.
В нашата страна БНБ отчита агрегатите на паричното предлагане в 3 групи:
– М1 (парична база или бързоликвидни пари) = пари извън банките + безсрочни левови депозити на фирми;
– “квази пари” = безсрочни депозити на фирми във валута + спестовни депозити + срочни, краткосрочни депозити;
– “широки пари” = М1 + “квази пари” + специални депозити + инструменти на паричния пазар.
Средствата на паричния пазар за регулиране на ликивидността и кредита могат да се разграничат на преки и непреки. Чрез преките ЦБ влияе пряко върху ликивидността на банковата система или на конкретната банка. Непряко ЦБ влияе в/у обекти, свързани с ликивидността.
В пазарните икономики се прилагат и пазарни инструменти за регулиране на ПП.
Рефинансирането на ТБ от ЦБ може да се осъществи:
– ресконтиране (закупуване) на търговски полици
– представяне на ломбардни кредити;
– отпускане на банкови кредити
В тези случаи ЦБ регулира ПП и кредитните операции на ТБ чрез ЛП. Чрез ЛП ЦБ регурира косвено кредитната дейност на ТБ, ПП и въобще икономическата активност.
ЦБ може да влияе в/у ПП и чрез увеличаване или намаляване на депозитите, които тя предоставя на ТБ. Този инструмент на паричната политика е изцяло под контрола на ЦБ и е напълно монополизиран.