Терминът „съпружеска имуществена общност“ не трябва да се бърка със „семейна имуществена собственост“, защото води до две на изпита. СИО е общност само на съпрузите, децата нямат никакви права върху нея.
Първият въпрос, на който трябва да се спрем, е за обхвата на общността и за предпоставките за нейното възникване. Съгласно чл. 19 СК в общността влизат:
1) вещите – движими и недвижими, които са придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос;
2) правата върху вещите, а това са: право на собственост и съсобственост (възможно е и двамата съпрузи да са в съсобственост с трето лице), право на ползване, строеж и т.н.
3) паричните влогове – паричните влогове се събират от банките и те са общи; вземането е общо, макар че титуляр на влога е само един. Това включване на влоговете в общността създаде един двойствен режим на парите, притежавани от съпрузите. Парите в брой, които всеки един от тях държи са негово лично имущество. Па влог стават общи, като ги изтегли един – пак стават лични. Другата несигурност на този режим идва от банковата тайна. Банките пазят в тайна влоговете дори и от мнителни съпруги, а в същото време никой не задължава съпрузите да си обявяват влоговете. Затова в чл. 17 от проекта се предвижда задължения за съпруга да дава сведения за влоговете си на другия съпруг. Това е несъщинско задължение, но неспазването му води до вина при евентуален развод. При определени случаи може да се поиска от съда да разгласи банковата тайна.
Предпоставките по чл. 19 СК, за да станат общи вещите, вещните права и влоговете са: Наличие на брак. При едно фактическо съжителство общност не може да възникне. Дори и да е сключен някакъв договор, той ще доведе до обикновена собственост. Бракът може да е унищожаем, но до унищожаването му всичко придобито попада в режим на СИО. Независимо от това на чие име е имуществото, то трябва да е придобито по време на брака. Придобитото трябва да е придобито от съпруг, не от друг член на семейството, например от детето. Значи, втората предпоставка е времето. Тук е нужно да се установи началният момент на брака. От ОП си спомняме кога се прехвърля собствеността при индивидуално и родово определени вещи. Известни неясноти има при придобиването по давност. Има едно становище, при което вещта се придобива, едва когато лицето се позове на давността, но това е субективен елемент, затова, изтичането на давностния срок е достатъчно.
Съвместния принос на съпрузите. Това е последната предпоставка. Приносът, всъщност е основанието, поради което е уредена СИО. Съгласно чл 19 (3) съвместният принос се предполага до доказване на противното. Това е една оборима презумпция. Има още една презумпция за приноса, която не се споменава в учебниците. Съгласно чл. 27 СК при прекратяване на СИО дяловете на съпрузите са равни. Равният дял предполага равен принос И тази презумпция е оборима. Какво е принос? Съгласно чл 19 (2) СК приносът бива пряк и косвен. Прекият се изразява във влагането на пари и/или труд, например при строеж на къща. Косвеният принос е работата в домакинството и грижата за децата. Други косвени форми на принос законът не сочи.
Всички предпоставки трябва да са дадени кумулативно.
Специални хипотези, при които има известно разминаване между втората и третата предпоставка. През 1972 година ВС се е произнесъл относно придобиването по време на брака на сграда, построена по време на брака върху земя, върху която право на строеж е възникнало само за единия от съпрузите. Правото на строеж също е възникнало по време на брака. Съгласно чл. 92 ЗС е налице приращение, т.е. носителят на правото на строеж придобива и собствеността върху сградата. Щом като, обаче, той има качеството съпруг, придобитото от него право на строеж също става общо. Чл. 19 СК има специално приложение спрямо общите правила на ЗС. Затова и другият съпруг придобива половината от правото на строеж
Друг проблем – Възможно е строежът да е бил извършен преди сключването на брака, а довършителните работи са извършени по време на брака. Решението тук е следното – сградата остава лична собственост, а извършеното по време на брака се счита за подобрение и се дели на половина.
Същност на СИО
В зависимост от обекта на общността ще видим, че тя се разглежда като собственост върху вещи и други вещни права. Това съвместно притежание е много сходно със собствеността от ВП. Дали ще приемем, че е вид собственост или е ново явление е доктринален спор.
СИО е съвместно притежание на съвместни права. Две са имуществените различия между СИО и собствеността.
Липсата на дялове – при СИО е налице дялова собственост. На друго място в законодателството такава собственост няма.
Неделимост на СИО – не може съпрузите да извършат делба на СИО докато трае общността. Даже не могат да сключат и предварителен договор. Всички делби са нищожни.
Според чл. 32 ЗС общността се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. При СИО дялове няма. Ето защо отиваме към чл. 32 (1) СК – съпрузите имат равни права на владеене, ползване, разпореждане и управление върху общите вещи и права върху вещи.
Същност на общото притежание върху влогове.
Вложителят има право на едно вземане срещу банката. Налице е едно общо вземане, т.е. активна солидарност. Установено е, обаче, едно отклонение от ЗЗД във връзка със солидарността Отклонението е, че с влога се разпорежда само титуляра. Счита се по презумпция, че той действа със съгласието на другия. Съгласно чл. 22 СК с влога се разпорежда съпругът, на чието име е открит. Когато действията на разпореждане застрашават интересите на семейството или на другия съпруг, по негово искане съдът може да постанови тези действия да се извършват по общо съгласие на двамата съпрузи.
Прекратяване на съпружеската имуществена собственост.
СИО не е вечна. Рано или късно, та винаги се прекратява. Общото правило е – с прекратяването на брака се прекратява и СИО. Чл. 26 СК изброява основанията за прекратяване на брака: смъртта на единия съпруг, при развод или унищожаване на брака. Това са общите основания. Чл. 26 (2) урежда едно изключение, когато основание за прекратяване на СИО. Имуществената общност може да се прекрати по съдебен ред и през време на брака, ако важни причини налагат това. Всеки съпруг има правото да предяви такъв конститутивен иск. Искът е конститутивен, защото променя правното положение на другия съпруг. За да бъде уважен искът, ищецът трябва да докаже наличността на „важна причина“. Важните причини трябва да увреждат интересите на семейството или на съпруга ищец.
А. когато съпружеската имуществена собственост застрашава интересите на трети лица, например кредитори, как да се постъпи? Другият съпруг предчувства това и започва да източва СИО Кредиторите също имат право да поискат прекратяване на СИО. Това право за тях намираме в чл 134 ЗЗД – сурогационен иск на кредитора.
Дали прекратяването води до прекратяване на общото притежание на придобитото до този момент или има по-широк ефект, т.е. тотален прекратяване на СИО? Разбирането е, че законът има предвид тоталното прекратяване на общността. Иначе, за една част ще има разделност; а за друга част ще важат правилата за общност. Със съдебно решение отменяме законов ред и казваме, че той не се прилага. Значи, и сега по изключение е възможно да съществува режим на разделност.
В чл 26 (3) СК е уреден и последният случай на прекратяване на имуществената общност – принудително изпълнение върху отделни вещи, които са съпружеска собственост, за личен дълг на единия от съпрузите, прекратява общността върху такива вещи.
При неизпълнение на личен дълг на един съпруг се стига до принудително изпълнение и един опит на съдия-изпълнителя да посегне върху личното му имущество. Какво да стане, ако личното имущество е недостатъчно? До 1976 година този проблем не е бил уреден. През тази година са създадени нови чл. 389, букви „а“ и „д“ от ГПК. Съдия-изпълнителят може да посегне на влог или вещ от СИО при недостиг на личното имущество на съпруга длъжник При това положение за съпрузите възниква право на избор върху коя вещ съдия-изпълнителят да насочи принудителното изпълнение.
Оттук нататък в СП има редица отклонения от общите правила за принудително изпълнение (и правото на избор е такова отклонение). Това е възможността за съпруга на длъжника сам да погаси дълга, ако изяви воля за това. Тогава вещта ще стане негова лична собственост.
Движимите вещи се продават на търг. Придобива се цялата вещ. Половината от цената следва да бъде изплатена на съпруга недлъжник Също така. ако той плати на търга половината от цената, той става собственик. При недвижимите имоти съпругът не-длъжник трябва да плати половината идеална част, за да я придобие, освен ако не иска да бъде съсобственик с купувача.
Важна част в разглежданото производство е, че възможността да се установят неравни дялове е изключена, за де не се ощети съпруга с по-малък дял. Това ограничение е направено и, за да не се злоупотребява от съпрузите и така да се забавя принудителното изпълнение.
Има и две неуредени в чл. 26 СК хипотези, свързани с принудителното изпълнение. Те имат уредба в други закони.
Съгласно чл. 614 ТЗ, СИО се прекратява с решението за откриване на производство по несъстоятелност на ЕТ или неограничено отговорен съдружник в СД, КД и КДА. СЕО се прекратява, за да може неговата половина да се внесе в масата на несъстоятелността.
Производството по несъстоятелност е способ за универсално принудително изпълнение, докато в гражданския процес всеки кредитор сам преследва длъжника. За да се избегнат евентуални злоупотреби на съпрузите с предварително прекратяване на СИО със съдебно решение (например по чл. 26 (2) СК), ТЗ казва, че това решение се смята за недействително по отношение на масата на несъстоятелността, щом е направено в подозрителния шестмесечен период преди откриване на производството по несъстоятелност.
Втората хипотеза на прекратяване на СИО извън тези в чл. 26 СК, е уредена в Данъчно- |процесуалния кодекс.
Последиците от прекратяването на СИО ще бъдат разгледани отделно.