Обществените възгледи на Аристотел

Те са изложени главно в неговото съчинение „Политика“ и в„Никомаховата етика“.

Аристотел още в самото начало на „Политика“ подчертава, че човекът не може да живее отделен, сам, защото „по природа е обществено същество“ /zoon politikon/. Половите и кръвни връзки, езикът, вродените нравствени инстинкти, трудовите прояви-всичко го свързва с останалите хора. Той се нуждае от тях за успешна защита при опасност, за задоволяване своите телесни и душевни потребности, а и за задоволяване своите социални влечения. Човек се нуждае от обществото не само за поддържане и подобряване на живота си, но и направо за своето съществуване и за съществуване на възпитанието, на правото и на нравствеността. В това отношение точно тук Аристотел вижда разликата между човешкото общество и животинските общежития, че само човекът като духовно същество може да има такива духовни обществени прояви, каквито са възпитанието, правото и моралът. Само той може съзнателно и свободно да се подчинява на норми и да се усъвършенства.

Най-обхватното общество, което обгръща в себе си всички останали обществени форми според Аристотел е държавата. /polis/ Целта на държавата е многостранна: всестранно запазване правата, свободата и интересите на гражданите; осигуряване възможните най-благоприятни условия за съществуване, та по този начин да се получи благоденствието и щастието на всички./ensemonoia / Целта на държавата не е в завоевания и войни, а в добродетелността на гражданите и в техния мирен, съгласуван и многостранно проявен живот.

Държавата по своето естество стои над частните или семейни интереси и се отнася към тях, тъй както организмът се отнася към своите членове; само в него и от него те получават живот и предназначение, но по време, исторически семейството и общината са предшествали образуването на държавата. Най-напред се е зародило човешкото семейство, сетне в борбата с природата и поради възрастването на нуждите се е създала общината и едва при по-нататъшното обединяване на общините се е образувала държавата, като от селските общини се е преминало към градските общности и оттам-към държавата.

Като е привърженик на органическото универсалистично схващане за обществото, Аристотел същевременно ясно вижда, че в това

общество има най-различни индивиди с реални, много често напълно противоречиви интереси: само индивидът е неделима единица, а държавата е по природа множествена. И затова Аристотел критикува опита на Платон да проведе пълна унификация и равенство на гражданите в държавата, да въведе държавен комунизъм. Той посочва, че в интереса на своя комунизъм Платон пренебрегва много съществени морални фактори, върху които се изгражда обществото. Източниците на спорове и разпри, според него, не се унищожават при комунизма, а напротив се усилват чрез общата собственост. Егоизмът в известни рамки импулсира, благоприятен за обществото. Любовта към семейството е естествена и не бива да се отрича и убива, а да се насочи

обществено. Същото е и с частната собственост. Естествено е за човека да се грижи  повече за себе си, отколкото за другите, затова само трябва да се поставят прегради и да се анализира, да се използва обществено и осмисля тази грижа за себе си.

В тази насока, при насищане на реално съществуващите нагони в човека и на реално съществуващите противоречия и различия, Аристотел изостава далеч след Платон по своя морален патос. Защото и Платон не също вижда, че хората повече търсят своята полза, че предпочитат личността си пред семейството, семейството предпочитат пред държавата, своята държава предпочитат пред общественото цяло. Но като вижда това, същевременно той съзнава, че не така трябва да бъде, че съществуващото трябва да се измени и да се подчини на моралното по-високото, на длъжното, на идеала. На Аристотел липсва този нравствен идеализъм; той твърде много се помирява с дадеността. Само така се обяснява фактът, че той санкционира съществуването на робството и извънредно много засилва „не само приема като заварено“ класовото деление в държавата. Наистина, от друга страна Аристотел учи, че както при индивидуалния морал най-правилен е пътят на златната среда, без да се посочва точно коя е тя, защото няма еднакъв критерий за всички хора при всички случаи, така и в обществения и държавния живот е най-осигурено там, където няма нито прекомерно богатство, нито прекомерна мизерия, нито многочислен пролетариат, нито прекомерно влиятелни богаташи, но където хората  със средно състояние преобладават по число и по обществено влияние. Умереният среден живот /mesos bios/ е най-добрият живот, както за личността, така и за държавата-без да се посочва много естествено, едно единствено, общо задължително средно ниво, тъй като то зависи от възможностите в условията на самата държава. В подобна държава на умерен, по-малко

противоречив живот, цари съгласие и мир, затова там не са възможни бунтове, преврати, революции.

В своята „Политика“ Аристотел се спира и на формите на управление на държавата. Тези форми зависят, от това, в чии ръце се намира върховната държавна власт? Възможни са три случаи: властта е в ръцете на едного, или на избрано малцинство, или на мнозинството. Оттук се получават трите държавни форми: монархия, когато управлява един, аристокрация, когато управлява едно малцинство и демокрация, когато управлява народното мнозинство. Нарича се още / poleteia/. При това Аристотел счита, че и трите тези форми на управление могат да бъдат народнополезни, както и вредни, извратени. В такъв случай монархията от царство, кралство се превръща в тирания.

Аристокрацията, която поначало, както говори самата дума е управление на най-добрите, на най-годните се превръща в олигархия /малцинствена тирания/ и демокрацията се превръща в оклохрация, в управление на най-непосредствените, завличани от тъмни инстинкти и страсти народни маси, правени жертви на безчестни демагози, които гъделичкат страстите им.

Бидейки реалист Аристотел, не обявява нито една от трите форми за идеални и за предпочитателни при всички народи и при всички исторически условия. Всяка форма трябва да се оценява според народа и неговите условия и според поставените му исторически задачи. Всяка форма трябва да се оценява по реалните и плодове на дадено място, а не априорно. Въпреки това Аристотел, въз основа на огромен опит, при което е изследвал управленията на цели 158 държави и държавници, счита че най-подходящата форма е умерено-демократическа република.