Защита на ответника срещу иска
1. Ответникът има няколко възможности:
а) да не вземе участие в делото – въпреки това съдът постановява решение,чието съдържание ще зависи от това какво ищецът е успял да докаже;
б) да се яви и да признае иска;
в) да осъществи защита срещу иска – това е типичното поведение.
2. Защитата срещу иска има две форми:
а) процесуална: оспорва допустимостта на иска, като изтъква липа) на положителни или наличие на отрицателни процесуални предпоставки. Това е защита чрез отводи (процесуални възражения);
б) по същество: оспорва основателността на иска. Така ответникът упражнява своето право на иск по правния спор. Той иска съдът да отрече със СПН фактическата и правна теза па ищеца и да отхвърли предявения иск.
3. Защитата по същество на ответника зависи от твърдението на
ищеца:
а) Защита срещу претендираме от ищеца право – необходимо е при
положителен УИ, ОИ или КИ:
– отрича правопроизводящите факти (които са основание за иска) -тогава ищецът трябва да докаже тези факти.
– без да отрича фактите, твърди, че от тях не следва претендираното право – брани се с правни доводи.
– признавайки фактите, ответникът предявява възражения срещу съществуването на спорното право. Те биват: правоизключващи – за нищожност на акта, от който черпи правото си; правоунищожаващи – за унищожаемост (недееспособност, грешка, измама); правопогасяващи (напр. плащане, прихващане); правоотлагащи – вземането не е изискуемо.
Може – няколко възражения, може – едно главно и друго евентуално, в определена поредност, която трябва да се спази от съда.
б) Защита при отричано от ищеца право – срещу отрицателен УИ.
В този случай ответникът всъщност е претендентът на правото и трябва да докаже фактите, пораждащи това право и да обезсили чрез реплики възраженията на ищеца.