Понятие – нищожно е Р, което не поражда последиците на правосъден акт, т.е. Р, което няма СПН и ИС.
2. Нормативна уредба – чл.209 ал.2 и 3.
3. Основания за нищожност на Р (не са систематизирани в закона).
а) нищожно е Р, постановено от незаконен състав – от лице, което няма качеството съдия; от състав, несъответстващ на ЗСВ – връща се.
б) когато съдът е излязъл от пределите на правораздавателната си власт, като се е произнесъл по спор, който но е подведомствен на български съд или по дело на лице, което се ползва с имунитет на екстериториалност. Нищожно е Р па особена юрисдикции, когато за това дело е компетентен съдът – не се връща, а се прекратява.
в) когато Р противоречи на основите на българския правен порядък (напр. осъжда се да извърши действие, което съставлява престъпление).
г) когато Р е неподписано поради отказ на мнозинството да го подпише (а не ако е пропуснато да се подпише – това може да стане и по-късно) или не е в писмена форма – връща се.
д) когато Р е напълно неясно н волята на съда не може да бъде изведена дори чрез тълкуване – връща се.
Нищожното Р не е правно нищо. Преди всичко, макар и нищожно, то слага край на производството. Постановилият го съд не може сам да констатира, че е нищожно, и да постановява вместо него ново, валидно Р (арг. чл. 192 ал.1). Нищожността на Р трябва да бъде прогласена от висшестоящия съд.
4. Средства за релевиране на нищожното Р (чл.209 ал.2,3): а) Обжалване – по съответния ред.
Ако нищожността се кумулира с недопустимост (т.Зб), втората инстанция прекратява делото. Ако е допустимо, втората инстанция го връща на първата инстанция за ново, валидно решение (т.З а,г,д). Това