Искът за определяне на граници е вещен и обект на защитата и в този случай е вещта. При иска по чл. 109а спорното право на собственост може да касае само недвижим имот. И тук важи казаното за обектите на защитата при вещните искове. Същественото за иска за определяне на граници е че той урежда спорове, които възникват предимно в по-малки населени места, което обяснява и сравнително малкото му присъствие сред делата в Софийския районен съд. Това обстоятелство се дължи на факта, че искът е допустим само за съседни неурегулирани имоти. Границата между имоти в регулация е определена от самия регулационен план и винаги е установена. Тя не може да бъде неясна или неизвестна. Несъответствието на прокараната граница с плана вследствие грешки в трасирането, изместване на геодезични знаци и други закононарушения се отстранява по административен ред от техническите служби (Решение № 623/1976 г. на III г.о.). Съдебната практика е без изключения константна по въпроса, че е недопустим иск за определяне на границите на урегулиран имот (Решение № 131/1977 г. на III г.о., Решение № 879/1977 г. на I г.о., Решение № 1650/1977 г. на I г.о., Решение № 1123/1978 г. на I г.о.).