1.1. Понятие: Обектът на гражданското правоотношение се отнася към дискусионните понятия в теорията на правото. Гражданските правоотношения се характеризират с два взаимносвързани елемента: субекти и обекти, без които това правоотношение не може да съществува. Обектът на правоотношението служи за задоволяване на определен от закона интерес на правните субекти. Обектът на правоотношението може да бъде обект на едно субективно право или на едно правно задължение.
Обектът на гр.правоотношение е определена ценост с която е свързано съдържането, както на субективното право, така и на правното задължение. Носителят на субективното право се ползва от нея, докато задълженото лице е обвързано или да съдейства за реализирането й или да не я накърнява.
1.2.Видове обекти. В правната теория са застъпени два различни възгледа за определяне обектите на правоотношението: монистичният възглед определя обектът на правоотношението единствено като действие или бездействие без оглед вида и съдържанието на правоотношението. Този възглед е неприемлив. Плураристичният възглед държи сметка за всички обстоятелства вкл. в гр. правоотношения поради което вкл. в обектите на правоотношението всички възможни имуществени и неимуществени блага във връзка с които се пораждат такиво правоотношения.
Гражданското право урежда правният режим на обектите като им придава различни правни качества с оглед участието им в гражданския оборот.
Една голяма част от гражданските правоотношения имат за предмет вещи. Вещите са материални телесни предмети. Тяхната телесна обособеност има реално съществуване в пространството. За вещи има смисъл да бъдат признати само материални обекти, които са достъпни за човека и той може да извлича облаги от тях. Вещ може да бъде само материален обект, който има потребителна и икономическа стойност.
ГПр отдава значение на редица качества на вещите, които обуславят особености в правния режим на правоотношенията на които те са обекти и с оглед на които се прави следната класификация: 1.Прости и сложни вещи – Вещите които се състоят от един материален обект са прости вещи. Голяма част от вещите са съставени от две или повече материални части, които при съединяването си в едно цяло загубват своята самостоятелност и служат заедно за определени цели. Тези вещи са сложни. Ако вещта се разпадне отделните и части ако имат потребителна стойност се превръщат в самостоятелни вещи.; 2. Вещи в граждаския оборот и такива извън него. Една голяма част от вещите са обекти, върху които с правни актове могат да се учредяват или прехвърлят права в полза на правни субекти, различни от техните собственици. Това са вещи, които участват в гражданския оборот. Има вещи които са предназначени за всеобщо ползване – държавна или общинска собственост, поради което не могат да бъдат прехвърляни от собствениците си. Някои вещи частна собственост също могат да бъдат изключени от гражданския оборот, по съображения в обществен интерес. Това са вещи извън гражданския оборот. Сделките за прехвърляне на права на тези вещи са нищожни.; 3. Движими и недвиживи вещи. Разграничителния критерии тук законодателят е закрепил в чл.110 ал.1 от ЗС и той е дали веща е трайно прикрепена към земята , а не дали веща може да изменя своето положение в пространството. /сделките с недвижими имоти са формални, а с движимите обратно, има разлика при давността и т.н./; 4.Делими и неделими вещи. Разграничението зависи от една страна от физическата характеристика на веща и от друга от правния режим на който е подложен. Делими са вещите, чието естество позволява да се разделят на части без да губят значително от стойността си и закона допуска това. Вещите които не отговарят на посочените две изисквания са неделими. Значението на тази квалификация се проявява при делба на общи вещи. Само при делимите вещи могат да се извършват сделки на разпореждане с реални части от тях. 5. Потребими и непотребими вещи. Вещите при използването на които се засяга тяхната субстанция така, че те се онищожават или съществено намаляват техните полезни свойства са потребими. Непотребимите вещи са тези, който при използването им се износват бавно и съществуването им продължава по – дълго време. Непотребимите вещи по – продължително време са обект на граждански правоотношения. 6.Заместимии незаместими вещи-разграничителния признак е обективан и е свързан с гражданския оборот.Ако в негоопределеноколичество вещи от даден вид и качество се третират като равностоинастни на други вещи в същото количество и от същия вид и качество, вещите са заместими.Вещи, които нямат равностойни други вещи в гражданския оборот са незаместими 7.Индивидуално и родово определени вещи-разграничителният признак е как с волеизявленията на страните по сделката е определен нейният обект-дали като точно определена вещ или като вещ,която принадлежи към даден род материални обекти 8.Главна вещ и принадлежност Главни са вещите,които могат да се използват самостоятелно без други вещи. Обратното важи за принадлежностите- темогат да се използват само заедно с други вещи.Принадлежностите са отделни вещи и сами могат да бъдат обекти в гражданските правоотношения. Но ако страните не ас уговорили друго или в правният акт за придобиването не е уговорено друго, принадлежността следва правното положение на главната вещ.
Вещите; Нематериалните блага, които се ползват с правна защита, като авторски произведения и сродни права по ЗАвПСП, търговските марки, промишлените образци и всякаква информация, от която правните субекти имат интерес; Имуществата. Човешките същества не могат да бъдат обекти на гражданските правоотношения. Те са само и единствено субекти на гражданските правоотношения.