Под обективни предели на СПН се разбира предметът, за който СПН важи. Този педмет е материалното право, по което съдът се е произнесъл е Р.
а) По принцип предметът па СПН съвпада с предмета на делото, формулиран в основанието и петитума на исковата молба – спорното МатП, защото с Р съдът е длъжен да изчерпи целия предмет на делото (напр. ако искът с за .50 лв. и съдът го унижи ча 30 лв., той го отхвърля за останалите 20 лв., т.е. произнася се за целия предмет на делото).
б) Възможно е с Р съдът да не се произнесе по целия предмет на делото (непълно Р – порочно). В такъв случаи предметът на СПН няма да съвпадне с предмета на делото, а ще обхване само онази част от него, по която съдът се е произнесъл. За останалата част може да се предяви нов иск.
Ако съдът в нарушение на диспозитивното начало служебно замени предмета на делото с друг, СПН изобщо няма да се формира относно предявения иск и той може да бъде предявен отново.
в) От принципа, че предметът на СПН обхваща само спорното право (чл.221, ал. 1) законът допуща 2 изключения (чл.221, ал.2) относно права, предявени с възражения:
– вземането на ответника (добросъвестен владелец) за подобрения но реванднкационен иск;
– притезание на ответника, с което той прави прихващане с предявеното срещу него от ищеца притезание;
г) СПН обхваща и размера на спорното право – ищецът не може да търси присъждане в повече под предлог, че погрешно е посочил размера на своето право с първоначалния иск.
Но ако искът е бил предявен като частичен н бъде уважен, СПН се установява само за предявената част от правото, а за останалата част е допустим нов иск. Ако обаче частичният иск е отхвърлен като неоснователен, със СПН се отрича цялото право.
СПН има определена важимост във времето:
а) Меродавният момент, към който СПН установява съществуването (респ. несъществуването) на спорното право е денят, когато са приключени устните състезания (това следва от чл. 188 ал.З).
б) Следователно това право не може да бъде оспорвано въз основа на факти, възникнали преди този момент (УС). Това е т.нар. преклудиращо действие на СПН. Оспорващият правото трябва да изчерпи във висящия процес (до УС) всичките си възражения, иначе те се преклудират (пресичат).
Ищецът-претендент на правото обаче не е длъжен да изчерпи във висящия процес всички факти, с които може да обоснове претендираното право, или всички конкуриращи притезания, с помощта на които може да получи същата престация. Непредявените основания или притезания не се преклудират. СПН, с която е бил отхвърлен искът, не пречи да се предяви нов иск на новото основание или относно друго притезание.
в) СПН не обхваща фактите, възникнали след УС – това са новонас-тьпили факти и въз основа на тях може да се предяви нов иск (напр. плащане след УС, което погасява правото – може отрицателен установнтелен иск).
Обективните предели на СПИ са от значение при отвод за присъдено нещо. Този отвод предпоставя тъждество на страните (субективно) и на
предмета (обективно).
За да е налице обективно тъждество, трябва да има пълно покриване между правото, предмет на СПН, и правото, предмет на второто дело -както по индивидуализиращи белези (правопораждащ факт, съдържание, субекти), така и по време. Важни са основанието и петитумът на иска. Ако те не съвпадат, няма обективно тъждество.