Новите мерки
Намаляване с 30% на 13-та и 14-та заплата в държавния сектор на Гърция предвиждат мерките, които страната ще предприеме под натискa на Брюксел за намаляване на бюджетния дефицит. Това е решено на провелото се днес заседание на Министерски съвет под председателството на премиера Георгиос Папандреу. Намаленията с 30% на надбавките за Коледа, Великден и за лятна отпуска ще влязат в сила със задна дата – от 1 януари 2010 г. Освен това допълнителните мерки предвиждат увеличаване на ДДС с 2% и замразяване на всички пенсии. Според представител на правителството мерките ще осигурят 4,8 млрд. евро, като 50% от тях ще дойдат от съкращаване на разходите, а другата половина – от увеличаване на данъците.
Според гръцката преса правителството е решило също да намали с още 12% надбавките на държавните служители, над вече оповестените 10% намаление, както и да увеличи с 20% акциза върху алкохола и цигарите.
ДДС в Гърция скача от 4,5 на 5%, от 9 на 10% и от 19 на 21%, предвиждат оповестените от правителствения говорител Георгиос Петалотис допълнителни мерки, целящи намаляване на бюджетния дефицит на 8,7% през 2010 г.
„Решихме да приложим мерките сами, преди да ни ги наложат”, посочи Петалотис и призова всички гръцки граждани да подкрепят трудните решения на правителството. Мерките предвиждат още: поскъпване с 8 евроцента на литър бензин, вдигане на акциза върху алкохола с 20%, ограничаване на програмата за държавни инвестиции и замразяване наемането на нови служители в държавния сектор, с изключение на здравеопазването, образованието и отбраната.
До дни ще бъде внесен в парламента и данъчният законопроект, съобщи Петалотис. След срещата си с президента Каролос Папуляс премиерът Георгиос Папандреу заяви, че мерките имат за цел спасяването на страната.
Бившият гръцкия премиер и почетен член на Нова демокрация Константинос Мицотакис призова всички да подкрепят мерките на кабинета на Георгиос Папандреу за излизане от кризата. Мицотакис посочи, че лично той подкрепя Папандреу за мерките, които предприема, тъй като икономиката на страната има нужда от тях, въпреки че са закъснели с пет месеца. Според бившия премиер Папандреу е убедителен за чуждестранните партньори, но пазарите се опасяват от социалното недоволство, което ще донесат мерките за намаляване на бюджетния дефицит.
Социалното недоволство
Няколкостотин гръцки пенсионери проведоха демонстрация в Атина, след като правителството обяви замразяване на пенсиите им като част от новите икономии, предназначени да задвижат засегнатата от задължения гръцка икономика.
Пенсионерите проведоха демонстрация в центъра на гръцката столица, като разкъсаха полицейски кордон и се събраха пред кабинета на премиера.
„Гръцкият народ трябва да се надигне,” каза един от протестиращите пенсионери. „Новото поколение не трябва да позволява тези мерки да минат, ако иска да има по-добър живот, отколкото имахме ние,” заяви той.
Часове по-късно правителството обяви, че в добавка към замразяването на пенсиите във всички сектори тази година, то ще намали и надбавките за държавните служители, работещи в почивни дни, ще съкрати с 12% техните бонуси и ще повиши данъци и акцизи в опит да спести 4,8 млрд. евро.
Новите мерки предизвикаха възмущението и на синдиката на държавните служители, който отхвърли плановете като „несправедливи и едностранчиви”.
Федерацията на държавните служители (АДЕДИ) предупреди за взрив на социалното недоволство в отговор на новите правителствени мерки в размер на 4,8 млрд. евро. От АДЕДИ обявиха, че са готови за нови протести, тъй като „народът скоро ще започне да гладува”. За 16 март вече е насрочена 24-часова стачка, към която ще се присъединят и учителите, които отмениха планираната си за 8 март стачка.
Помощ от солидарна Европа
Гръцкият министър-председател Георгиос Папандреу не изключва, че страната му може да се обърне за икономическа помощ към Международния валутен фонд (МВФ), ако Евросъюзът откаже подкрепа на Гърция.
Доскоро страните-членки на ЕС засвидетелстваха политическа подкрепа на Гърция, но не предоставиха финансова помощ. Ситуацията обаче се промени след поевтиняването на еврото заради опасенията на пазарите, свързани с гръцката криза, която заплашва стабилността на еврозоната.
Днес председателят на Европейската комисия, натоварена с надзора над новите антикризисни мерки в Гърция, Жозе Мануел Барозу заяви, че европейските партньори на Гърция ще демонстрират солидарност с Атина в кризата с дълга й.
Барозу направи това изказване малко преди гръцкото правителство да оповести замразяване на пенсиите и повишаване на данъците с цел да спести 4,8 млрд. евро и да убеди партньорите си от ЕС и пазарите, че може да избегне несъстоятелност. Думите му бяха отговор на думите на премиера Георгиос Папандреу пред гръцкия президент Каролос Папуляс: „Справедливо очакваме европейската солидарност, другата страна на това споразумение.”
„Казваме, че разбира се, че трябва да имаме солидарност в ЕС,” заяви на пресконференция Барозу, но наред с това призова за приемане на нови правила, които да създадат сигурност за 16-те държави-членки, които използват общата европейска парична единица.
Председателят на групата на страните от еврозоната Жан-Клод Юнкер приветства плана на Гърция за ограничаване на държавните разходи с 4,8 млрд. евро, като каза, че ако е нужно за страната ще бъде осигурена финансова помощ, която да й помогне за справяне с кризата заради дълга.
„Амбициозната програма на Гърция да коригира своите фискални дисбаланси вече работи,” каза люксембургският премиер, който председателства т.нар. Еврогрупа.
Юнкер отбеляза, че мерките оповестени в Атина – замразяване на пенсиите, ограничаване на разходите и повишаване на данъците – предлагат „силен сигнал за готовността на гръцкото правителство да продължи със смелите решения”.
„Председателят на „Еврогрупата” потвърждава, че страните от зоната на еврото са готови да предприемат решителни и координирани действия, ако е необходимо, за опазване на финансовата стабилност в еврозоната, като цяло.”
Германия приветства допълнителните мерки за спестяване на 4,8 млрд. евро, оповестени от Гърция, като каза, те вероятно ще вдъхнат „увереност” на Атина, за да постави под контрол своя бюджетен дефицит, стана ясно от изявление на правителствения говорител Кристоф Стегманс. Той отказа да коментира отделните мерки или да индикира какво ще каже германският канцлер Ангела Меркел на гръцкия премиер Георгиос Папандреу, когато той посети Берлин за преговори в петък.
Италианският президент Джорджо Наполитано призова за създаването на европейски валутен фонд, който да помага на страните от еврозоната, изпаднали в беда.
„Европейската централна банка и европейските институции са наясно, че нещо липсва в нашия набор от инструменти за справяне с непредсказуемите и сериозни кризи в една от страните от еврозоната,” каза Наполитано на пресконференция в Европейската комисия в Брюксел.
Попитан дали вижда необходимост от европейски, вместо международен, валутен фонд, той отговори, че сегашната криза в Гърция „демонстрира необходимостта от такъв инструмент за предотвратяване и справяне с подобни кризи”.
Наполитано добави, че членството в 16-членната еврозона носи със себе си „задължение за (фискална) дисциплина”./агенция Фокус/