1. Понятие за неправилно Р – онова валидно и допустимо Р, което не съответства по съдържание на извънпроцесуалните материални правоотношения на страните по делото, т.е. на действителното правно положение.
2. Основания за неправилност па Р.
След отмяната на чл. 207 законът не регламентира основанията за обжалване на неправилни Р. Топа е така, защото втората инстанция вече не е контролно-отменителна – тя не проверява атакуваното Р, а извършва собствена дейност по преценка на доказателствата и фактите. Все пак основанията, конто бяха посочени в чл. 207, не са загубили значение за въззивння съд, доколкото покриват изчерпателно възможния кръг от пороци на Р, които го правят несъответстващо на действителното положение. Тези пороци са:
а) противоречие на материалния закон:
– на всяка правна норма, независимо от нейния източник, която регулира спорното ПО;
– съдът е приложил към фактите по делото погрешна правна квалификация;
– съдът е приложил правна норма, която не е в сила.
б) съществено нарушение на съдопроизводствените правила (нарушението е съществено, когато е обусловило съдържанието на Р).
в) непълнота на фактите и доказателствата – недоказаните факти трябва да бъдат определящи за съдържанието на Р, т. е. ако новият факт
или доказателство се вземат предвид, Р ще има друго съдържание. Тук се има предвид непълнота по вина на страната. Тя е основание само за въззивно обжалване. Ако е по вина на съда, налице е нарушение по б. „б“, което е основание не само за въззивно, но и за касационно обжалване.
г) необоснованост на Р – касае се за грешки на съда при прилагане на логическите и опитните правила.