Непозволено увреждане.Обща характеристика. Отграничения

Правната уредба на този институт е в чл.45-54/ЗЗД. Непозволеното увреждане(деликтна отговорност) е извъндоговорен източник на задължения. Отговорността за непозволено увреждане е изградена на основата на общото правило да не се вреди другиму Съгласно чл.45 всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму с правонарушението.. В ал.2 е установена една презумпция за вина, а именно, че във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. От това следва, че във всички случаи на отделните фактически състави отговорността се свързва с вината. Чрез отговорността за правонорушението трябва да се премахнат неблагоприятните последичи на едно неизпълнение. Отговорността е договорна, ако е нарушено договорно задължение и деликтна, ако е нарушено зъдалжение да не се вреди на друг. Състоянието на отговорност може да има два източника. То може да произтича от едно облигационно отношение, по силата на което длъжникът трябва да осъществи един резултат в интерес на друго лице – на кредитора. Длъжникът не осъществява този резултат, затова той отговаря за вредите, които причинява на своя кредитор. Тази отговорност наричаме договорна. Задължението, което поражда отговорността може да произтича и от :1. закона – от общата му повеля да не вредим на друг и 2. от правилата на добрите нрави.
Основанието на деликтната отговорност е нарешението именно на подобни общи задължения. Това правно задължение не е облигационно, защото то не е насочено към извършването, неизвършването или даването на нещо в полза на друго лице – на кредитора. То е задължение на всеки към всички и именно неговото нарешение съставлява деликт, който дава живот на облигационното нарушение между нарушител и понасйщ нарушението, насочено още от самото начало към обезвреждане.
Фактическите състави на деликтоната отговорност са 5: общият състав по чл.45,ал.1, който урежда отговорността за вреди причинени от лични действия на делинквента; чл.47, 48, 49 – отговорността за вреди причинени от чужди действия; чл.50 – където е уредена обективната отговорност за вреди от вещи и животни.