Уредбата се съдържа в чл.55-59/ЗЗД. Понятието неоснователно обогатяване не е дефинирано в закона. Правото не допуска разместване на престации без правно оправдание. Както действащото у нас законодателство, така и други страни и главно Франция, също уреждат института на неоснователното обогатяване. Неоснователно обогатяване е налице, когато едно лице се обогатява за чужда сметка, а друго обеднява и между обогатяването и обедняването има връзка. В теорията е спорен въпросът дали трябва тази връзка да е причинноследствена или обикновена. Някои автори изтъкват, че връзката трябва да е причинна, т.е. самото обедняване да е закономерна последица на обогатяването. Други приемат, че между обогатяването и обедняването е достатъчно наличието на обикновена връзка. Това гледище е възприето от съдебната практика у нас. То е по-приемливо, защото при НО причинната връзка, която е обективен елемент на отговорността, трябва да бъде установена от лицето, което се е обеднило. Този факт напрактика трудно може да бъде установен, т.е. да се докаже наличието на причинна връзка между обогатяването и обедняването. Ако се възприеме разбирането за доказване на причинна връзка при разместване на престациите в много случаи тази цел няма да бъде постигната и обеднилият се няма да получи онова, което му се дължи. При такъв подход НО ще бъде закрепено, което е в пълно несъответствие с изискването едно лице да се обогатява за сметка на друго. Най-правилно е да се изисква установяването на обикновена връзка между обогатяването и обедняването. НО има и в случаите когато на едно лице му се спестяват разноски, а друго се обеднява.