Характерно за тях е, че са изключително разнообразни. Всяка страна се стреми възможно най-добре да скрие заместването на митата с други инструменти. Най-важните в това отношение инструменти са:
Забрани за внос и износ. Най-бруталният инструмент за провеждане на митническа политика. Директна забрана при вноса се използва изключително рядко, защото като мярка тя води до възникването на политически проблеми. В същото време директна забрана за износ е много често прилаган подход. С него се цели защита на вътрешния пазар или предотвратяване износът на национален доход.
Допълнителни изисквания към стоките. Често прилаган механизъм за контрол на вноса и износа. Обикновено пред стоките, които се внасят се поставят изисквания за качество, надеждност, етикиране и др., което затруднява вноса.
Количествени ограничения за вноса и износа. Тук се има в предвид прилагането на системата на квотите. Квотата е количествено ограничение на вноса, което се разпределя между вносителите. За да получат дял от вноса в страната вносителите трябва да заплатят съответната сума. Аналогично е положението на квотите при износа. Т есе прилагат за да може да се защити вътрешния пазар и да се запази ниско равнище на вътрешните цени по отношение на международните.