2.1.Обект на гражданските правоотношения могат да бъдат както материални, така и нематериални.Понастоящем все по-голямо практическо значение като обекти на правоотношенията в областта на частното право придобиват нематериалните блага
Нематериалното благо е обективирана интелектуална дейност, върху която се признават субективни права.Нематериалните блага са идеи или завършени творчески произведения или отличителни знаци, които могат да се използват за задоволяване на материалниили духовни потребности, поради което имат стойност.Те могат да бъдат обект на правоотношенията след като се обективират по начин да могат да бъдат възприети и от други лица, различни от техните създатели. Поради нематериалното си естество тези блага не са свързани с определено място в пространството и могат да се използват едновременно на много места. Нематериални блага са авторските произведения във връзка със създаването и използването, на които възникват авторските права и сродните им права по ЗАвПСП, търговските марки, промишлените образци и др., така и техническата и др.информация, която не се ползва със закрила, но правните субекти имат интерес да имат достъп до нея.Към разглежданата категория блага се отнасят и идеите,патентоспособните изобретения и полезните модели, промишлените образци, отличителните знаци и др.
За изобретенията, полезните модели, промишленитеобразци и отличителните знаци, които се означаватс общото наименование индустриална собственост, субективните права възникват само след като се спазят определени формални изисквания и компетентни държавни органи ги признаят за годни за закрила или просто ги регистрират.
Обектите на индустриална собственост заедно с авторските творби и сродните на тяхобекти се обединяват в общото понятие интелектуална собственост. Тези обекти се ползват и с международна закрила.
Правата, които възникват върху нематериалните обекти, са в по- голямата си част абсолютни и срочни. Чрез ограничаване във времето се цели да не се монополизира прекалено дълго използването на нематериалните блага.
2.2. Пари и ценни книжа
А. Парите са материални обекти с най-голямо практическо значени е за гражданско правния живот. Те са всеобщ еквивалент имярка за стойността на всички други материални обекти. Чрез тях се оценяват и обезщетяват не само имуществените, но и неимуществени вреди, които се състоят в засягане на нематериални ценности на гражданскоправните субекти.
Парите са универсално средство за разплащане.
Те са ценни книги на приносител. Изключително право да ги издава има само държавата, която упражнява своята емисионна дейност чрез БНБ.
Парите са особен вид движими вещи. Съществена за оборота е номиналната им стойност, която се определя от броя на паричните единици, отбелязани върху банкнотата или монетата.
Парите са заместими вещи, при които за разлика от останалите материални обекти, не се поставя изискване за качество. Единствано от значение е вида на паричната единица и количеството.
От съществено значение за правните отношения е и курсовата стойност на парите, която се определя при конвертируемост на съответните парични единици от съотношението им към чужди парични единици, които на практика се характеризират с относителна стабилност.
Парите са вещи принадлежащи към род, който не погива. Те са делими вещи, защото една монета или банкнота може да се замести с няколко други, сумата от които е равна на отбелязаната върху нея стойност.
В гражданския оборот парите участват обикновено като родово определени вещи, но може да бъде уговорено, че ще се считат за ивдивидуално определени. Те имат нумизматична стойност и в колекции от различни монети те участват като индивидуалноопределени вещи.
Б. Ценните книжа са особен вид движими вещи. Те са писмени документи, върху които са закрепени едно или повече волеизявления, насочени към пораждане на граждански или търговски правоотнашения. Те се различават от писмените документи, които се съставят при сключване на правни сделки, по това, че материализират/инкорпорират/ в документа субективните права, които сделките закрепени върху тях праждат. Задължителната предпоставка за упражняване на тези права е предявяването на документа на задълженото лице. Стойността на ценната книга се определя не от материала, върху който е написана, а от стойността на субективното право, каето тя материализира. При всяка ценна книга има право на собственост върху нея и друго субективно право, което произтича от нея.. различни субективни права се пораждат от ценни книжа.
Ценните книжа участват вгражданския оборот и осбенно в търговския оборот като стоки, които могат да се превръщат в налични пари чрз банковите институции и фондовите борси.
В нашето законодателство липсват общи правила за ценните книжа. В отделни нормативни актове има разпоредби за различните видове ценни книжа- чекове, акредитиви, запис на заповед, акции и облигации, менителници, коносаменти и др.
Ценни книжа могат да бъдат издавани по ред, определен в законодателството както от публични институции, така и от субекти на частното право.
Ценните книжа биват три вида, в зависимост от това как се легитимира притежателят на инкорпорираното в документа субективно право.
а/ при ценните книжа на приносител за притежател на субективното право се счита правомерният държател на документа. На праносител могат да бъдат чекът, акциите, облигациите, коносаментът и др. при тозивид ценни книжа прехвърлянето на правата, инкорпорирани в тях, е максимално улеснено и става с предаването на документа.
б/ ценните книжа на заповед се характеризират с това, че в тях се посочва името на притежателя на субективното право, който има възможност да го прехвърли на друго лице с джиро, което представлява формално едностранно волеизявление, обективирано писмено на гърба на ценната книга. Джирото изпълнява легитимационна и гаранционна функция, чрез която създава сигурност, чеизпълнение ще получи притежателят на правото, а не неправомерният приносител на документа, като се увеличават изгледите за удовлетворяване на правоимащия чрез регресна отговорност на джирантите.
в/ поименните ценни книжа са тези, в които задължително се посочва името на притежателя на субективното право, инкорпорирано в документа. При тях правото на собственост на документа следва правото, произтичащо от ценната книга. Прехвърлянето на субективните права на този вид ценни книжа става само чрез цесия
Според това дали съставянето на писмения документ е предпоставка за възникването на инкорпорираното в него субективно право ценните книжа се делят на учредителни /конститутивни/ и легитимационно – разпоредителни. При първите субективното право се поражда със съставянето на писмения документ, а при вторите- субективното право възниква преди съставянето на документа, но неговото упражняване е възможно само след предяваването на последния.