Недостойнство за наследяване -отпадане на способността да се наследи, свързва се с виновно и неправомерно поведение на наследника. Има следните основания:
– умишлено убийство или опит за убийство на наследодателя, неговия съпруг или дете. При непредпазливо убийство деецът не може да бъде считан за недостоен да наследява, а също и когато деецът не разбира свойството и значението на деянието или не може да ръководи постъпките си, поради непълнолетие, умствена недоразвитост. Вината е необх. елемент при неизбежна отбрана и крайна необходимост. Недостойнството засяга не само извършителите, но и техните съучастници, подбудители и помагачи;
– набеждаване на наследодателя в извършване на престъпление;
– посегателство в/у волята на наследодателя – чрез насилие или измама да направи, измени или отмени завещанието, за поправяне, унищожаване и скриване на завещанието.
Недостойнството възниква със самия факт на извършване на тези деяния, но този факт трябва да се констатира по съд. решение от съда, по делото във връзка с наказат. отговорност на наследника.
Заинтересованият наследник и всяко др. лице, което има интерес може да предяви спец. иск за признаване на недостойнството на някои от сънаследниците. Решението на съда има обратно действие и по отнош. на третите лица, които са придобили права от недостойния наследник. Нсдостойиството се отнася лично до недостойния, който е извършил някое от деянията и не се простира в/у наследниците му.