Един административен акт е недействителен, когато е засегнат от някакъв порок. Порок е незпазването, нарушаването на някое от установените условия /компетентност, законосъобразност по същество, съответствие с целта на закона, форма и производство/ за законосъобразност на административните актове. За да доведе до порок, нарушението на законовите изисквания за валидност на административните актове трябва да е съществено. Несъществените нарушения изобщо не се отразяват върху валидността на административните актове. Нарушението ще бъде несъществено, когато не е дало и не е и могло да даде отражение върху съдържанието на акта, върху самото волеизявление на административния орган.
За да е налице надействителност на административния акт е достатъчно да е налице обективно несъответствие между акта и предписанията на закона. Не е необходимо и съзнание за това несъответствие у автора.
Не е недействителен недовършеният акт. За недовършен акт говорим тогава, когато процесът на натрупване на юридически факти не е завършил. При недовършеният акт още няма докрай оформено волеизявление на административния орган, което да породи правни последици. Ако обаче административният орган, вместо да довърши производството, го обяви за приключило и пристъпи към изпълнителни дейстия, актът се опорочава и става недействителен. Сходен с недовършения акт е актът, подлежащ на одобрение.
Недействителността може да бъде пълна или частична. Частичната недействителност не води до пълна недействителност на акта. За частичната недействителност говорим, когато неопорочената част от волеизявлението може да породи самостоятелно целините от нея правни последици.
Когато административният акт е елемент от смесен фактически състав с гражданскоправни или други последици, недействителността на административния акт ще повлече недействителността на целия фактически състав и е пречка да възникнат гражданскоправните последици /административният акт е необходим елемент за постигане на гражданскоправните последици/.
Възможно е определени правни последици да се пораждат от два или повече административни акта. Ако актовете са с еднакво правопораждащо значение с оглед на крайяия юридически резултат, недействителността на който и да е от тях води до недействителност на целия фактически състав.
В някои случаи административният акт е засегнат от два или няколко порока. Ако само един от тях води до нищожност, целият акт е нищожен. Ако обаче отделните пороци, преценени поединично, водат до унищожаемост, актът ще бъде укищожаем.
Недействителността на административните актове не е винаги еднаква. В тази връзка се говори за различни видове недействителност, като най-често разграничение, което се прави е разделението на нищожни и унищожеми актове.
Нищожни са онези актове на администрацията, които поради радикални, основни недостатъци, засягащи компетентността на орган, който ги издава, поради формата, в която се издават, или съдържанието, което трябва да имат, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи. Затова те от гладна точка на закона не могат да породят, изменят или погасят каквито и да било правни последици. Никой не е правно задължен и обвързан да се подчинява на нищожен административен акт, дори ако този акт създава някаква привидност за един редовен такъв. Тъй като нищожният акт не поражда правни последици, няма нужда да се отменя с някакъв нов акт. Може само да се обяви, прогласи, констатира нищожност. За разлика от унищожаемия акт нищожният акт не може да бъде саниран, нито по-късно настъпили факти да го направят действителен. В чл. 37, ал. 2 от ЗАП е дадена възможност искането за обявяване на нищожност да се прави безсрочно.
Унищожаеми са актовете на администрацията, при които, макар и да е налице някакъв порок, той не съдържа такава радикална стпен на недействителност, която още на пръв поглед да ги възпрепятства да предизвикат каквито и да било правни последици. Унищожаемият административен акт, макар и временно, предизвиква визираните в правната норма последици-и подлежи на изпълнение от неговите адресати. Тъкмо поради това последиците на унищожаемия акт трябва да бъдат осуетени било чрез спиране на неговото действие, било чрез неговата отменяне или видоизменяне от контролните органи. Необходимо е предизвиканите от такъв акт правни последици да бъдат заличени и то с обратно действие – от момента, от който са възникнали. Унищожаването на тези актове цели да се възстанови онова положение, което е съществувало преди тяхното издаване – в срок от един месец да се възстанови нарушеното право, а ако това е невъзможно – да удовлетвори засегнатото лице по друг законен мачик /чл. 51 от ЗАП/.
Унищожаемият акт може да бъде саниран, Саниране означава последващо отстраняване от автора на акта на порок на този административен акт. За същинско саниране може да се твори, когато се отстраняват, изправят, поправят пороците на първоначалния акт, на първоначалното волеизявление, за да остане то да действа и да поражда валидно правните си последици, а не когато се прави съвсем ново волеизявление, което да породи изначално тези последици. Така при пороците некомпетентност, материална незаконосъобразност, превратно упражняване на власт санирена е невъзможно. Същинско саниране е възможно при порок във формата и при нарушаване на административнопроизводствените правила.
В административното право за разлика от гражданското право не съществува специален текст на закон, който да указва кога издаденият акт е нищожен или унищожаем. Според проф. А. Ангелов критерият за различаване между нищожност и унищожаемост на актовете на държавно управление може да се намери само в степента или тежестта на допуснатата незаконосъобразност при издаване на акта, като нищожност ще е налице при такива радикални нарушения на законността, които не могат да бъдат примирени дори и с временното и неокончателно действие на акта. По-малко интензивните нарушения на законността водят само до оспоряемост или унищожаемост. Тези критерии, приложени към петте условия за валидност на административните актове, ще доведат до:
- За да е законосъобразен, административният акт трябва да е издаден от компетентен орган. Всяка некомпетентност води до нищожност.
- Административните актове трябва да са съобразени с материалноправните изисквания на правната норма. Когато сме изправени пред пълна липса на условията, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законно основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган, налице е нищожност. В останалите случаи порокът материална назаконосъобразиост води до унищожаемост.
- Ако предписаната от закона форма не бъде спазена, актът се опорочава, става недействителен. Когато порокът във формата е толкова съществен, че пракитчески се явява липса на форма, а от тук и липса на волеизявление, налице е нищожност. Липсата на мотиви води до унищожаемост на акта.
- Нарушаването на административнопроизводствените правила обикновено води до унищожаемост, освен ако нарушаването на тези правила е довело до липса на волеизявление и на това основание-до нищожност.
- За да бъде законосъобразен, административният акт трябва да съответства на целта на закона. В противен случай -“ когато правомощията да се издаде акт се използват за постигане на други цел, различна от законоустановената – налице е порокът превратно упражняване на власт. Ако преследваната с административния акт цел, различна от законоустановената, не би могла да се постигне с никакъв акт, нито на същия, нито на който и да е друг орган, актът е нищожен. Ако, напротив, тази цел би могла да се постигне с друг акт, при други фактически и правни условия и предпоставки, налице е унищожаемост.