Наследяване преминаване на имущ. на починалия (наследодател) към др. – едно или няколко лица (наследници). Наследствено правоприемство. 2 вида наследство:
– по закон – по предписание на самият закон, който оказва реда и лицата на това наследяване (преживелият съпруг, децата, лицата в родствена връзка);
– по завещание – на основание волята на наследодателя, изразена в особен документ (завещание).
Наследниците придобиват наследството непосредствено от починалия, без посредничество на др. лица. Преминаването на имуществото на наследодателя към наследниците като съвкупност от пр. и задълж. Универсално правоприемство – става цялостно и едновременно. Наследниците не могат да приемат част от наследството и да се откажат от другата. Когато е един наследник – получава цялото имущество, когато са няколко – идеална (дробна) част от него. Частно правоприемство -възн. на основание на извършен приживе от починалия завет в полза на известно лице. Ч. правоприемник получава само конкретно определено имущество и то не непосредсвено, а чрез наследник, на който се явява особен кредитор. Ч. правоприемство може да възникне само но завещание, а универсалното – по закон и по завещание.