Наследственото право е този дял от ГПр, който регулира имуществените отношения пораждащи се по повод смъртта на едно физическо лице и свързаното с нея преминаване на неговото имущество към други субекти определени в закон или по волята на починалия/чрез завещание/.
Тъй като наследственото право регулира само имуществени отношения трябва да уточним понятието имуществени отношения, а именно – това са отношенията възникващи на основата на собствеността. В различните исторически периоди наследтвеното право осъществява различни функции в зависимост от обществено икономическите условия. Неговото развитие е тясно свързано с развитието на собствеността и семейните отношения. С изменението на формите на собствеността се изменят и самите имуществени отношения, а в това число и отношенията възникващи при наследяването. Наследствено правните и семейните отношения са тясно свързани по между си. Тъй като обикновено наследството преминава към членовете на семейството на починалия. Законът установява особенно предимство по отношение на най-близките от тях – запазена част от наследството с която наследодателят не може да се възпорежда с безвъзмездни актове /завещания и дарения/. Семейните отношения са едно от най – важните основания за наследственото преминаване на имуществото, т.е. за наследствено правните отношения.