Нарушението на вещното право обуславя необходимостта от специализираната защита на иска по чл. 109 ЗС. За разлика от иска по чл. 108 ЗС, който дава защита само при отнемане на фактическата власт върху вещта, искът по чл. 109 ЗС влиза в действие при наличие на неограничени по характер, вид и брой нарушения.
Нарушението следва да се изразява в някакъв вид въздействие върху чуждата вещ застрояване на регулационната линия или в самия чужд имот, застрояване в имота на ответника, но на по-малко от допустимото разстояние до регулационната линия, или с по-голяма височина от допустимата, което засяга ослънчаването на имота на ищеца, засаждане на дървета на границата, отвеждане на води към имота на ищеца, прокопаване на канали (Решение № 364/2001 г., на IV. г.о.), водопроводи и др. подобни съоръжения през имота на ищеца, събаряне на постройки на ищеца, премахване на огради, постоянно използване на имота на ищеца за преминаване на хора или животни, събаряне на носещи стени или засягане на други общи части в съсобствени сгради или сгради под режим на етажна собственост, наводняване на апартамента на ищеца от намиращия се над него апартамент на ответника и др. Не е необходимо нарушението да засяга пряко имота, достатъчно е и косвено въздействие, както е в случая, когато близки до имота заведения, работилници или дори самият съсед в своето жилище създават шум или замърсяване над допустимите норми (Решение № 133/1988 г. на ОСГК). Такава дейност може да бъде занаятчийска, и то когато извършителят є има разрешение за нея, включително и да ползва съответното помещение например работа с металорежещи или дървообработващи машини в избено помещение и др. В практиката на автора има два случая, в които по реда на чл. 109 ЗС са предявени искове за преустановяване използването на съсобствено дворно място за разходки и хигиенни нужди на кучета, както и иск за преустановяване действията на съсед от апартамент над този на ищцата, изразяващи се в рязане на таванската плоча в кухнята на ищцата и пускане на вреден газ през пукнатините.
Нарушението следва да продължава към момента на предявяване на иска. Ако се касае за еднократно действие, което е приключило и не е създало последствия, негаторният иск не е приложим като защита.
Нарушението трябва да пречи на ищеца да ползва вещта си съобразно предназначението є в пълния обем на вещното му право. Ако то не създава такива пречки, искът ще бъде неоснователен (Решение № 2560/1968 г. на I г.о., Решение № 411/1999 г., V г.о). Не винаги е необходимо да се обосновава и доказва с какво и как се пречи на собственика да ползва вещта си. Извършването на незаконно строителство на регулационната граница представлява нарушаване на правото на собственост на съседа, което може да бъде защитено чрез иска по чл. 109 ЗС, без да се доказва с какво и по-какъв начин се пречи преченето тук е очевидно (Решение № 1291/1992 г.). Законът не случайно е предвидил ограничения на правото на собственост и строителни правила и норми, които следва да бъдат спазвани. По същия начин се поставя проблемът и когато ответникът е изградил постройка в собственото дворно място на ищеца.
Собственикът на вещта не може да се защитава с негаторен иск срещу суперфициаря заради това, че той държи постройката си в имота. Ако ответникът е титуляр на ограничено вещно право или сервитут, собственикът не може успешно да проведе иска по чл. 109 ЗС срещу него.
Съществува стара съдебна практика, че нарушението следва да е противоправно (Решение № 1784/1961 г. на I г.о.). Но негаторният иск може да бъде успешно проведен и при преустройства, издадени въз основа на строително разрешение. Административният орган, издал разрешителното, има компетентност да се произнесе относно техническата допустимост и осъществимост на преустройството, но не и относно правната допустимост на строежа (Решение № 2177/1973 г., ТР № 31/1984 г. на ОСГК). Неоснователно по смисъла на чл. 109 ЗС действие е налице не само когато строежът е незаконен, но и когато одобреният архитектурен проект или строителното разрешение противоречат на строителните правила и норми. При това засегнатият от строеж, извършен в нарушение на строителните правила и норми, собственик на недвижим имот може да търси защита на накърненото си право на собственост както по административен път, така и по исков ред. Той може да използва едновременно и двата способа Решение № 7/2000 г., I. г.о. Искът по чл. 109 ЗС е приложим и по отношение на незаконно построени сгради, но не и на такива, намиращи се в режим на търпимост (Решение № 190/1993 г. на IV г.о.). Фактът, че преустройството е започнало без разрешение, а след това в процеса на строителните работи е узаконено, не е основание да се приеме, че с него са застрашени правата на собственост върху таванския етаж на ищците, още повече, че съобразно практиката на ВКС, недопустимо е с негаторния иск да се иска ревизиране на издадено строително разрешение или архитектурен проект, ако само по себе си те са основание за предявяването му, без да е доказано неоснователното действие на ответника, свързано с ограничаване правото на собственост на ищеца Решение № 1319/1999 г. на IV г.о.
Собственикът може да иска и премахването на извършените от държателя подобрения, когато те не са му нужни (Решение № 3203/1972 г. на I г.о., Решение № 710/1973 г. на I г.о.).