Народното събрание прие на заседанието си на 4 март 2010 г. на второ четене текстове от промените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Те предвиждат да се забрани засяването и отглеждането у нас на опиев мак, кокаинов храст и на растенията от рода на конопа /канабиса/ със съдържание и под 0,2 тегловни процента. В сега действащия закон е забранено засяването и отглеждането на опиев мак, кокаинов храст и на растенията от рода на конопа със съдържание на тетрахидроканабинол над 0,2 тегловни процента. Предвижда се незаконно засетите растения да се изземват и унищожават. Санкцията за нарушителите се завишава и ще бъде минимум 5 000 лв. и максимум 50 000лв.
Само след разрешение при условия и по ред, определени от министъра на земеделието и храните, е допустимо отглеждането, семепроизводството, вносът и износът на растения и семена от рода на конопа със съдържание под 0,2 тегловни процента на тетрахидроканабинол.
За поддържане на „работното състояние“ на служебните кучета, обучени да разкриват наркотични вещества, се издават разрешения на физически и юридически лица да произвеждат ограничени количества от растенията и веществата, съдържащи наркотични вещества и регламентирани в приложения към закона.
Министрите на здравеопазването и на образованието ще контролират превенцията на употребата на наркотични вещества. Министърът на здравеопазването ще издава лицензии за производство, преработване, търговия на едро в страната на наркотични вещества и/или лекарствени продукти,съдържащи наркотични вещества, въз основа на предложение на дирекция „Наркотични вещества“.
Парламентът прие на първо четене измененията в Закона за промишления дизайн. Те предвиждат нова система за регистрация на промишлен дизайн. Преминава се от експертиза по същество, извършвана служебно от Патентното ведомство, към регистрационна система. В мотивите се посочва, че при сегашния режим на експертиза не се извършва пълна преценка за новост и оригиналност на дизайна, а се прави само ограничена проверка. Новата система за регистрация на промишлен дизайн ще се свежда до експертиза на заявката – дали отговаря на изискванията за формална редовност и дали заявеният обект представлява дизайн по смисъла на закона и не противоречи на обществения ред и на морала. Предвидена е възможност за отлагане публикацията на вече регистриран дизайн с оглед заявителят да проучи пазара и своята конкуренция и да запази дизайна за определен период от време в тайна от тази конкуренция.
Предлага се новият режим да влезе в сила девет месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“. Причината е провеждането на разяснителни кампании за подготовка на заинтересуваните среди, които следва да нагодят своята бизнес среда за работа при новия режим на регистрация, при който се изисква стриктно наблюдаване на политиката на конкурентните правни субекти. Предвижда се останалите промени в закона да влязат в сила три месеца след обнародването им. С измененията се съкращават и сроковете за коригиране на недостатъци по заявката за промишлен дизайн, за отговор срещу предварителен отказ и за заплащане на такси. Предвижда се държавният регистър на промишлен дизайн, който се води и поддържа от Патентното ведомство, освен на хартиен носител да бъде и под формата на електронна база данни и да се публикува на официалната интернет страница на ведомството. По-рано днес парламентът ратифицира и споразумението между правителствата на България и Румъния за трансгранично полицейско сътрудничество по наказателноправни въпроси.
Народните представители ратифицираха Споразумението между правителствата на България и на Румъния за трансграничното полицейско сътрудничество по наказателноправни въпроси. Целта на споразумението е засилване на сътрудничеството между двете страни при предотвратяване на заплахите за обществения ред и сигурността и в областта на борбата с престъпността. Доразвиват се разпоредбите, свързани с полицейското сътрудничество и на Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген.
С прилагането на споразумението ще се изпълнят част от националните мерки за въвеждане на шенгенските стандарти в полицейското сътрудничество в контекста на подготовката на България за присъединяване към Шенгенското пространство. Компетентните органи по прилагането му от българска страна са Министерството на вътрешните работи и Агенция „Митници“. С документа се регламентират общите и специални форми на трансгранично полицейско сътрудничество. В споразумението са включени и общи разпоредби, регламентиращи защитата на личните данни и обмена на класифицирана информация.
Парламентът прие на първо четене допълнения и изменения в Закона за акредитацията. Двойно се повишава размерът на глобите за неакредитирано лице, лице с отнета или спряна акредитация, което се позовава на акредитация. Според приетите промени, при първо нарушение е предвидена глоба или имуществена санкция за 2000 лева /досега тя беше 1000 лева/, а при второ нарушение – 4000 лева. Законопроектът регламентира изрично, че Изпълнителната агенция „Българска служба за акредитация“ е националният орган по акредитация. Прецизира се кръгът на лицата, които могат да получат акредитация – това са едноличните търговски и юридическите лица. Въвеждат изисквания за изпълнителния директор на ведомството – той трябва притежава висше техническо образование с образователно-квалификационна степен „магистър“ в една от основните икономически области, в които агенцията извършва акредитация, с най-малко 7 години професионален опит в областта на акредитацията или в оценяването на съответствието, от които 3 години в изпълнение на оценки/одити на място, най-малко 2 години опит в управление на стопански или административни структури.
Христина Митрева е предложението на ГЕРБ за нов управител на НОИ, предвижда проекторешение, внесено от депутатите от най-голямата парламентарна група, което ще бъде обсъдено утре в пленарна зала. Мандатът на Митрева ще бъде до 21 май 2013 г. Христина Митрева в момента е заместник-министър на труда и социалната политика. Преди това е работила като главен директор на дирекция „Анализ, планиране и прогнозиране на НОИ.