Определението за допускане на ОМ е обезпечително основание, въз основа на което се издава обезпечителни заповед (ОЗ). ОЗ удостоверява правото на ОИ и е условие, за да се упражни това право. Тя се издава от съда, който е постановил ОМ.
ОМ се налага по молба на ищеца въз основа на ОЗ от органа, компетентен да наложи ОМ. При запор върху вещи или вземания това е СИ, а при възбрани – съдията по вписванията (чл.З 19).
Обезпечителните запор и възбрана са сходни с изпълнителните, но имат някои особености:
а) При налагане на запор СИ изпраща па ответника съобщение, което изпълнява функцията на ПДИ при изпълнителния запор. С получаването му запорът се счита за наложен. При възбрана съдията по вписванията вписва ОЗ в книгите и изпраща съобщение на ответника, което също има функция на ПДИ.
б) С налагане на обезпечителен запор или възбрана ищецът става присъединен кредитор (по право), ако върху същото право е насочено принудително изпълнение от друг кредитор.
в) чл.320 – обезпеченият кредитор може да предяви иск за събиране на запорираното вземане.