Може да се учудите защо никой от знаменитите учени и професори не вижда тези прости истини и защо никой не ни казва, че навикът да се яде готвена храна е неестествен и опасен. Причината е, че цялото човечество е възприело консумирането на готвена храна и този начин на хранене постепенно е ослепил всички за истината. НИКОЙ НЕ ОСЪЗНАВА, ЧЕ ЯДЕНОТО НА ГОТВЕНА ХРАНА Е ПОРОК и че това наистина е най-ужасният от всички пороци. Не става въпрос за увличане само по един вид храна или питие, а за тоталната съвкупност от страстни човешки желания за хиляди субстанции (и при това какви „чудно желани” субстанции са те). Освен това късогледите привърженици на готвената храна ценят твърде високо разнообразните изменения на храните при готвенето — именно тези изменения разрушават състава на хранителните материали и с това причиняват многобройни увреждания в организма, чиито отражения могат да се видят в голямото разнообразие от болести, наводнили света днес.
Човек привиква към веществата, които съдържат отрови, като чая, кафето, какаото, тютюна, алкохола, опиума, кокаина, морфина и други. Пристрастяването към тези вещества се стимулира от съответните отрови, натрупани в човешкия организъм. Те се произвеждат от готвените храни в голямо количество, като с течение на времето се натрупват в различни части на организма, например по стените на вените и капилярите, между ставите, в центъра на мастните клетки и навсякъде другаде. Точно както силното желание на един човек да вземе упойката хероин не се предизвиква от нормалните физиологически нужди на неговото тяло, така и желанието на човек, пристрастил се към готвената храна, чувството му за глад не е нормално изискване на неговия организъм, а по-скоро изискване на създадения навик. То е израз на импулси, стимулирани от отровите, събрани в човешкия организъм, то е изискване на болестите, вгнездили се в тялото, зов на най-лошия човешки враг.
Ужасният порок е вложен в тялото на всяко човешко същество от собствените му родители, още от люлката. Ето защо от момента, в който детето е започнало да забелязва нещата и да говори, навикът към готвената храна вече е бил здраво всаден в него и от този момент до края на живота си то смята готвената храна за своя нормална храна, а силното си желание към нея — за свое физиологично изискване. Точно това човек погрешно взема за истински глад.