Над 50 държави обявиха мерки срещу глобалното затопляне

След като на 31 януари изтече крайният срок, произтичащ от неамбициозното споразумение, което беше сключено на конференцията в Копенхаген, над 50 държави, включително най-големите замърсители на атмосферата Китай и САЩ, са приели планове за мерки срещу глобалното затопляне, съобщи Ройтерс. Държавите, които заедно отделят над две трети от световните емисии на парникови газове, в повечето случаи са обявили повторно предишните си цели за ограничаване на емисиите. Китай и Индия обаче се позовават не на Копенхагенската спогодба, а на Рамковата конвенцията на ООН за промяната в климата от 1992 година, пише БТА.

Следва списък с някои държави и поетите от тях ангажименти за ограничаване на парниковите им емисии до 2020 година. В скоби е посочен процентът от световните емисии на парникови газове, който отделя съответната държава.

КИТАЙ (22) се ангажира повторно да ограничи емисиите си с 40 до 45 процента от прогнозирания през 2005 г. растеж до 2020 година. Това намаляване на „интензитета“ на емисиите в действителност означава, че в абсолютни стойности китайските емисии ще се увеличат, но по-бавно в сравнение с икономическия растеж. Китай пое този ангажимент, позовавайки се не на Копенхагенската спогодба, а на Рамковата конвенция от 1992 година.

ИНДИЯ (6) също пое ангажимент, позовавайки се на конвенцията на ООН, а не на споразумението от Копенхаген. Делхи се ангажира да ограничи интензитета на емисиите си с 20 до 25 процента в сравнение с нивото от 2005 година.

СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ (18) се ангажираха да ги намалят до 17 процента под нивото от 2005 г., което съответства на 4 процента под нивото от 1990 година.

ЮЖНА АФРИКА (1) предложи да забави растежа на емисиите си до 34 процента под предвиденото ниво за 2020 г., при условие че се сключи голямо глобално споразумение и й се предостави финансово подпомагане.

БРАЗИЛИЯ (1) потвърди обявеното си по-рано намерение да ограничи емисиите си до 36-39 процента от планираното ниво за 2020 година. Най-амбициозният вариант предвижда емисиите да паднат до 20 процента под нивото от 2005 г. , или приблизително до това от 1994 година.

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ (15) потвърди ангажимента си да намали емисиите си до 20 процента под нивото от 1990 г. и до 30 процента, ако други държави задълбочат ангажиментите си.

ЯПОНИЯ (4) поднови предложението си да намали емисиите си до 25 процента под нивото от 1990 г., при условие че големите замърсители начело с Китай и САЩ сключат амбициозно споразумение.

АВСТРАЛИЯ (1) потвърди намерението си да намали емисиите си с 5 до 25 процента от нивото през 2000 г., което се равнява на 3 до 23 процента от това от 1990 г.

ЮЖНА КОРЕЯ потвърди плана си за забавяне на растежа на емисиите си до 30 процента под обичайното ниво до 2020 г.

НОВА ЗЕЛАНДИЯ обяви, че ще намали емисиите си до 10-20 процента под нивото от 1990 година.

НОРВЕГИЯ потвърди отново едностранно поетия ангажимент да намали емисиите си до 30 процента под нивото от 1990 година, или до 40 процента под него, ако други държави си поставят по-амбициозни цели.

СИНГАПУР препотвърди плановете си да намали емисиите си със 7 до 11 процента под обичайното ниво и обеща да задълбочи намалението на емисиите до 16 процента, ако бъде постигнато глобално споразумение за мерки срещу промяната в климата.

МАЛИ изяви желание да бъде включено в списъка на държавите, поели конкретни ангажименти.

КУБА изрази несъгласие с Копенхагенската спогодба.

Подкрепа за инициативата изразиха още БАНГЛАДЕШ, ЦЕНТРАЛНАТА АФРИКАНСКА РЕПУБЛИКА, КОСТА РИКА, МАКЕДОНИЯ, МАДАГАСКАР, МАЛДИВСКИТЕ ОСТРОВИ, МАРШАЛОВИТЕ ОСТРОВИ, НАМИБИЯ, ПЕРУ, ФИЛИПИНИТЕ, САМОА, ЮЖНА КОРЕЯ И ТРИНИДАД И ТОБАГО./DarikNews/