Мъчения с ток в зандана на позора

zatvorЛишаване от сън по цели нощи със сирени, включване на ослепителни прожектори в килията по всяко време на денонощието, както и с пускане на оглушителен хеви метъл по високоговорители. Или пък още по-бруталното – симулирането на удавяне. Това се прави с поставяне на найлонова торба върху главата на „терориста“, който пък се слага да легне на подвижна скамейка и накланяйки го силно назад, докато остане с краката нагоре, следователите сипват чаша след чаша вода в торбата. Това са малка част от станалите известни извращения, извършвани в специалния затвор за заподозрени в тероризъм в US базата в Гуантанамо. Преди време бивш затворник пък директно обвини британското разузнаване, че го е измъчвало. „Пускаха ми ток от 160 волта в продължение на денонощия, като през цялото това време ме държаха окован“, разказа Биням Мохамед за едно от най-ужасяващите дознания. Мохамед, заподозрян, че е 20-ият човек в атентатите от 11 септември, е трябвало да се изправя чисто гол пред разпитващи го служителки. Поставяли му кучешка каишка около врата и го карали да „служи“ като куче. Освен това те го оставяли с часове да зъзне на студа.
Всичко това се случва зад бетонните стени на затвора, създаден специално през 2001 г. след атентатите срещу Световния търговски център. Зловещият проект на стойност 54 млн. долара е реализиран във военноморската база на САЩ в залива Гуантанамо в югоизточната част на Куба. Територията, която е ползвана под наем срещу 4085 долара годишно по силата на договор от 1903 г., се контролира от 7000 американски военни, които не позволяват достъп на града до морето. Фидел Кастро е приел само веднъж разплащателен чек – през 1959 г., когато идва на власт с преврат. Оттогава обаче отказва да взима рентата, за да не легализира „срамната окупация“. В момента близо 250 души остават зад решетките без обвинение и без съдебен процес. Те са заподозрени в тероризъм, военни престъпления и участие в атентатите на 11 септември, предимно граждани на Саудитска Арабия, Афганистан и Йемен. 
До момента е осъден само 1 австралийски гражданин, а 445 арестувани са били освободени. 
Останалите обаче не могат да бъдат върнати в родните им държави от съображения за сигурност. Или с други думи, заради опасения, че в момента, в който стъпят на родна земя, ще бъдат екзекутирани. По искане на ЕС, САЩ се ангажират и да споделят със страната, която обмисля да приеме даден бивш затворник, всички налични сведения, включително поверителни, свързани с това лице, за да може страната да прецени рисковете от евентуалното му приемане. 
Владислав ПУНЧЕВ
Петя БОЯДЖИЕВА

в-к Стандарт