Разпространение. Расте из влажните и сенчести места, по горите и храсталаците до 1800 м н. в. във всички наши планини.
Описание. Многогодишно спорово растение без надземни стъбла. Коренището е дебело, косо, като в задната си част постепенно умира, а от предната му млада част излизат елипсовидни, двойноперести, дълбоко нарязани листа, дълги до 1 м. В основата назъбените части са ясно свързани, като листата отгоре са тъмнозелени, а отдолу— светлозелени и с редки космици. Листната дръжка е жълтеникава, в долната си част покрита с ръждивокафяви люспи. Сорите (групите спорангии) се намират от долната част на листата и имат бъбрековидна форма. Отначало те са сиви, а след това стават червеникавокафяви.
Използуваема част. Коренищата на растението, брани рано напролет (март) или наесен (септември). Изкопаните коренища се изчистват от пръстта, без да се мият, по-едрите се нарязват косо, а не на дължина и се сушат на сянка или в сушилня до 50°С. Изсушените корени отвън са тъмнокафяви, а отвътре — светлозелени, със слаба характерна миризма и стипчиво дразнещ вкус. Допустима влажност 14%. Така изсушени, те имат годност 1 година. Опаковат се в бали. Запазват се в сухо сенчесто и проветриво помещение. Растението се употребява и в прясно състояние, като след събирането трябва да се постави в кошове и да се предаде на приемателните пунктове. Изнасяна билка.
При събирането коренищата на мъжката папрат да не се смесват с коренищата на женската папрат (Athirium filix femina Roth.), чиито спорангии са продълговати и извити и при разрез на коренището ясно се забелязват две проводящи снопчета (на мъжката папрат снопчетата са около 10); с коренищата на орловата папрат (Pteridium aquilinum Kuhn.), чиито листни сегменти са целокрайни и с подвити ръбове, а листата имат дълги дръжки, както и с коренищата на бодливата папрат (Nephrodium spinulosum Mull.), чиито листа са двойноперести, а коренището по ръба има жлези-сти власинки.
Химичен състав. Производни на флороглуцина (фили-цин, филиксова киселина, флавапсидова киселина, аспиндол, ал-баспидин), етерично масло, мазнини, флавоноиди, дъбилни и горчиви вещества, восък, захари, фенол, цинеол, смола и др. Коренището на мъжката папрат се цени по съдържащите се в него флороглуцинови производни, главно филицин, който действува парализиращо, а според други автори — като протоплазмена отрова, токсично при тении, конски глисти и метил.
Лечебно действие и приложение. Прилага се главно против тении, глисти и метил при човека и животните.
Българската народна медицина препоръчва коренищата на мъжката папрат при подагра, ревматизъм и разширени вени, външно — за бани при кожни обриви и разширени вени.
Начин на употреба. 1 супена лъжица от коренищата се варят 10 мин. в 400 г вода. Прецедената отвара се пие по една кафена чашка на гладно 3 пъти през 2 часа. След два часа от последното вземане се приема английска сол. Като очистително не се взема рициново масло, тъй като то съдействува за възприемането на по-голямо количество филицин от организма, от което може да настъпи отравяне. За бани при разширени вени се използува по следния начин: х/2 кг счукани коренища се слагат в 5 л вода да врят 2 часа (при извиране водата се долива). В течността се правят бани по V2 час. След 5 бани се варят нови коренища. Правят се всичко 30 бани. Коренищата от мъжката папрат, киснати в силна ракия 1:10 в продължение на 20 дни, се употребяват за мазане при ревматизъм. Поради отровността си растението да се взема само под лекарски контрол!