Ако имате път по магистрала „Хемус“, след като отминете Правец, задължително завийте наляво. Пред очите ви ще се открие петзвездна панорама, а на върха на отсрещното било е кацнало село Равнище. В края на селото ще намерите механа. Като отворите вратата, първата гледка ще бъде гъста бяла растителност, подаваща се изпод готварска шапка. Над изкусно отгледаните и навити мустаци просветват добродушни очи.
Бай Йордан Мустака е легенда из Правешкия край. В продължение на повече от 40 години е бил ту кмет на Равнище, ту председател на местното ТКЗС (за по-младите – трудово кооперативно земеделско стопанство).
Звезда от седянките
Неговият внушителен мустак е на повече от половин век. „Мустака го оставих да порасне в казармата. В началото го носех по-скромен. Старшините разрешаваха да си го пусна, но нямах косъм за по-голям мустак. Когато вече бях старо куче в казармата, го нагласих по сталински образец“, смее се 70-годишният мъж. След уволнението го засукал, за да се превърне в магнит за шопските моми. В ония невинни години младите се събирали по седянки и танцови забави в училищата. На събиранията девойките били ескортирани от майките и бабите си. „Танцувахме с момичетата, разменяхме си горещи погледи и „Шегите на Амура“, спомня си той. Отстрани бабите се престрували, че плетат. Но когато някой неподходящ пакостник се доближавал до внучките им, го биели с куките през ръцете.
През буйната си младост бай Йордан пратил няколко чифта от мустака си „на химическо чистене“. „Имаше една бръснарка в Джурово, млада и хубава (тогава и аз бях млад и хубав) – заплесна се по мен и го осакати, наложи се да го обръсна. Разделих се с него за известно време, но после пак избуя“, разказва почетният гражданин на Правешката община.
Неговият мустак е печелил и чуждестранни фенки. По време на една от многобройните екскурзии на селяните кооператори рейсът закъсал в местността Беклемето близо до Троян. Отсреща пък спрял автобус с туристи от бившия СССР. „И рускините се юрнаха да се снимат с мен. Една ми хвана мустака, за да се убеди, че не е изкуствен“, ръкомаха бай Йордан.
Танго с примата
Историята, която и досега пали въображението на хората из целия Шоплук, е свързана с примата на българската естрада. В далечната 1974 г. в град Средногорие (днешните Пирдоп и Златица) организирали тържество на първенците от целия Софийски окръг. Прерязали лентите на новооткрития ресторант в Пирдоп и наредили 260 ударници около тежки маси. Бай Йордан вече бил напреднал с мастиките, когато в залата се изсипали Лили Иванова, Мими Иванова, Георги Парцалев, Георги Калоянчев. „По едно време Лили излезе да пее. Изпя една песен, после още една и на третата почна да ми маха. От масите почнаха да викат: „Ставай, Мустак, тебе те кани!“ А аз бавно загрявам. Тя дойде, хвана ме за ръката и танцувахме“. Естрадната дива тогава изпълнила „Танго за спомени“, но бай Йордан от вълнение не разбрал коя е песента – ушите му се напълнили с кръв, мустакът му щръкнал нагоре. Тя му подала микрофона да изпее припева, но той и досега не знае какво точно е пял.
„Чудех се как да й се отблагодаря – да я цуна по бузите е малко селяндурско, пък и може да се задуши от мустака. Целунах й ръка, обаче тя ме хвана и ме нацелува. Награбихме се, и така“, смомня си 70-годишният веселяк. От техния дует направили цял филм, който се пазел в архива на кооперативния съюз. После седнали заедно с Лили на масата и пийнали. Вечерта бригадирите и певиците отишли да нощуват на Панагюрските колонии.
На следващото лято кооперацията в Джурово преизпълнила плана и се чудели как да отбележат крупния успех. Шефът на ТКЗС-то звъннал на Мустака с молба да покани Лили Иванова на търговския празник. Звездата се отзовала и нагазила в шопското село. „Носех общата ни снимка – бях я скрил под пуловера, за да я покажа на Лили. Тя веднага ми се усмихна като ме видя – то друг с такива мустаци нямаше по това време“, подчертава той. След концерта певицата отишла да се преоблича, а бай Йордан хукнал по стълбите след нея. Само че охраната не го пуснала в гримьорната на Лили. После все пак навън успял да я види.
Историята на Равнище
Мустака обича родното си село повече от всичко, дори е описал в специална книга неговата история. Равнище е основано две години след Освобождението, преди това на същото място е имало няколко махали в тогавашната околия Орхание (Ботевград). Обградено е от баирите Драговица и Богдан и от Стара планина. Отсреща е високият 950 метра връх Нишана, декориран с телевизионна кула, а в ниското се вие Малък Искър.
Навремето, когато са изкарвали добитъка на паша, са казвали на ратаите: „Карайте ги горе на равнището“. Оттам произлиза и наименованието на селището. По турско го наричали Дюзелан, а по-късно и Пусто Загоре. В началото жителите били 168. През 1949 г., когато учредявали ТКЗС-то, населението е наброявало 1050 души. Днес Равнище има малко над двеста жители, повечето възрастни хора.
В края на 40-те авиаторът полковник Христо Тошев събрал обществеността и направили ТКЗС-то в близкото Джурово. През 1951 г. започнала електрификацията на селото – първата крушка светнала навръх Гергьовден. В най-силните години поляните около Равнище били покрити с хиляди кротко пасящи крави и овце. Кооператорите се грижели за 1500 дка люцерни, 1500 дка ливади и 1200 дка овощни градини. „Освен това върху 800-900 дка ние сеехме царевица, пшеница, ечемик и овес за изхранване на животните“. След 1989 г. стопанството е закрито и разграбено. Днес земята наоколо пустее и едва няколко добичета от частните ферми пасат наоколо. Младежите от селото бягат на гурбет в столицата и чужбина. Мустака обаче не се предава и поддържа докрай традицията – на Тодоровден над Равнище се извиват луди кушии. Жокеи отблизо и далеч идват да премерят силите си в традиционните конни надбягвания.
Когато се наливаха основите
Мустака има трудов стаж от 48 години, един месец и 10 дни. Над 40 от тях е бил кмет и шеф на ТКЗС-то. „Сменяха ме на петилетки по решение на местното бюро на БКП. „Казваха ми: „Не вървят работите в ТКЗС-то, иди да поработиш малко там“. После обратното“, смее се бай Йордан. Един от незабравимите му спомени е учредяването на АПК „Великият октомври“ в Ботевград през 1971 г. На събранието, на което от четиримата шефове на ТКЗС-то трябва един да оглави АПК, дошъл и Тодор Живков. Седнали на чашка и Бай Тошо се обърнал към Стефан Цанов и му рекъл: „Стефане, готов ли си да поемеш кръста и да го носиш?“ Така всъщност станал изборът.
Днешната механа „Мустака“ е построена през 1953 г. и първоначално била навес за крави. По-късно била преустроена за фурна. Но след като отворили хлебозавода в Правец, закрили всичките фурни в околните села. „Понеже съм родолюбец и обичам родното си село, исках да направя нещо. Децата не ми даваха, казваха ми: „Взимай си пенсията и не се занимавай“. Бай Йордан обаче не ги послушал и отворил механата, в която той собственоръчно приготвя всички гозби. Сам по тайна рецепта си прави кърначетата, надениците и каймата за кюфтета. А вкуснотиите привличат гладници отблизо и далеч. „Лошото е, че сега хората нямат пари и по-рядко се отбиват при мен“, натъжава се Мустака. Готварският талант наследил от баща си, който много обичал да се върти около казана, ходел да готви по събори, сватби и селски вечеринки. Наскоро организирал среща на всички равнишки родове. Голяма била изненадата му, когато на празника се стекли над 700 души. Бай Йордан заклал 5 овце и направил курбан за чудо и приказ. „Опитът учи – обичам сам да си избера месото, да си направя каймата да сложа подправките. По случай 70-годишнината му миналата есен под ножа минали три овчици. Посрещнал над триста гости, сред които всички местни първенци начело с бившия кмет на Правец и сегашен областен управител на Софийска област Красимир Живков.
По следите на Боримечката
По-рано пък събрал и рода на майка си, който наричат Мечкарски и произхожда от Мало рът, Врачанско. Историята отпреди 150 години се е случила в Ябланица, където се появила стръвница, която моряла стадата на овчарите. Прадядото на Мустака много добре знаел, че косматата лакомница има навика да влиза заднешком в хралупата си и че да я убиеш е много трудно. Два дни я дебнал и накрая, докато мецаната влизала в жилището си, й прерязал гърлото с 25-сантиметров нож.
Руслан Йорданов