Колкото по-големи са населените места (градовете), толкова по-замърсен е въздухът. На големите кръстовища през целия ден се натрупват много коли. Там в час „пик” вредните емисии са от 5 до 10 пъти над допустимите граници.
Затова раковите, сърдечно-съдовите и респираторните заболявания в тези райони са най-големи.
В богатите страни по тази причина много семейства си купуват кислородни апарати, с които зареждат организма си.
Друг показател, който трябва да се спазва и който характеризира жилището, е необходимият обем въздух, т.нар. въздушен куб, който трябва да е достатъчен за всички в условията на подходяща вентилация на жилището. Оптималната хигиенична величина на тези параметри според медиците е 17,2 м2 на човек при височина не по-малко от 3 метра. При такива условия въздухът, който се пада на един човек, като минимум превишава 50 м3.
Важен показател за качествата на условията при които живее едно семейство, е това колко души живеят в едно жилище. Още в началото на миналия век са бил публикувани резултатите от редица изследвания които говорят за влиянието на този показател върху продължителността на човешкия живот. Повод за подобно изследване били резултатите от редица наблюдения във Франция, които показали, че лицата които живеят в една стаичка през целия си живот, умират преди да са навършили 50 години. С увеличаването на членовете на семейството в едно и също по размер жилище се увеличават няколко пъти инфекциозните заболявания и при възрастните, и при децата. Това е свързано с увеличеното количество микроби в жилищната среда.
В повечето случаи, в условията на нашата страна, тези параметри трудно се постигат Знае се, че височината на панелните, а и на много от монолитните жилища е 2,5 м и много рядко на един човек се падат 17 м2 жилищна площ. Това ще рече, че не могат да се осигурят необходимите 50 м3 въздух на всеки човек.
Всъщност кой от нас си е задавал въпроса къде се крие мръсният, опасен за здравето въздух? Родните хигиенисти отдавна са казали, че замърсеният и опасен въздух се концентрира под тавана. Дебелината на слоя му често достига до 0,75 м и повече. Отчитайки това обстоятелство, можем да си направим следното изчисление: средният ръст на човека е 1,70 м, заедно с 0,75 м – дебелината на замърсения въздух, и 0,5 м – разстоянието между главата и слоя на мръсния въздух, прави около 3 м.
Канцерогените са вещества, различни по природа. В чист вид те могат да предизвикат развитието на тумори в организма.
Днес за канцерогенна активност са изследвани хиляди химични съединения. Ще посочим пример за канцерогенни или потенциално канцерогенни за човешкия организъм съединения, които могат да се открият във въздуха или в жилищните помещения. Това са азбест, бензол, винилхлорид, кадмий и неговите съединения, полихлорирани бифениди, полициклинчи ароматни и въглехидрати и други.
Този списък говори за многообразието на канцерогенното въздействие, на което всеки от нас е подложен в собствения си дом. Това не значи,че всеки човек е застрашен от такива вещества и задължително ще се разболее. Става въпрос за това, че на организма могат да влияят отделни комбинации от най-различни канцерогенни вещества. Заедно с това не трябва да забравяме и за много бройните неканцерогенни, но токсични вещества (азот, въглерод, сяра и някои други съединения), които изпълват жилищата, които се проветряват рядко. Те могат да намалят защитните сили на организма.