Барон фон Мюнххаузен е нарицателно за човек, който с измислени истории се опитва да печели признание и симпатии. Пациентите, страдащи от синдрома на Мюнххаузен, се стремят по този начин да получат внимание.В какво се изразява синдромът на Мюнххаузен? Става дума за тежко психическо заболяване, което се проявява заедно с тежко невротично разстройство на личността. Причините за болестта не са достатъчно изяснени. Пациентите симулират синдроми и болести, с които са удивляващо добре запознати. Те манипулират различни медицински и лабораторни изследвания, използвайки многобройни трикове, с които да убедят лекарите, че са болни. Умишлено замърсяват пробите на урина със захар или кръв, за да симулират диабет или бъбречно заболяване. Понякога са толкова радикални, че не се страхуват да поемат отровни вещества или свръхдози от медикаменти, за да предизвикат нарушения във функциите на сърцето или червата.
Може ли симулантът да бъде излекуван?
Същевременно пациентите със синдрома на Мюнххаузен грижливо прикриват „следите“ от своите манипулации и полагат усилия, за да не бъдат разкрити. Типично е например това, че обичат да викат „бърза помощ“ през нощта, защото дежурните лекари обикновено нямат достъп до архива на болницата, откъдето да видят историята на всички предварителни болнични „гастроли“. Мюнххаузеновци освен това обичат да менят лекуващите си лекари и болниците, към които се насочват. По правило те ги напускат бързо и незабелязано, преди някой да е успял да постави диагнозата „симулант“.
Единствената възможност за лечение е специализираната психологична помощ. Само че пациентите със синдрома на Мюнххаузен по правило гледат да я избегнат. Има и друга – изключително рядка разновидност на същия синдром, при който пациентът избира така да се каже свой „заместник“. Например майки, които симулират заболявания на децата си, излагайки ги на безкрайни болнични престои, мъчителни изследвания и терапии. Те четат специализирана литература и се информират за симптомите на едно или друго заболяване, след което успяват да ги предизвикат у децата си, включително и с жестокости. Или пък лекуват на своя глава несъществуващи болести, ползвайки медикаменти, които могат да доведат да сериозни увреждания на детското здраве.
Жестока майчина любов
Типично за подобни майки е социално анагажираното им поведение, самопожертвователните им грижи за детето или други пациенти и това, че търсят да установят тесен контакт с лекари и медицински персонал. Те охотно се съгласяват на болезнени и рисковани изследвания за децата си или дори активно ги изискват. Друга характерна особеност е, че винаги отказват да оставят децата си сами или да допуснат лечението им да става в тяхно отсъствие. Те често сменят лекуващите лекари на децата, твърдейки, че не са им осигурили достатъчно задълбочено лечение. Все още не е изяснено научно защо тези болни жени демонстрират толкова жестока майчина любов. Предполага се, че тя се дължи на неприятни преживявания в личното им детство – на чувство за изоставеност или на сексуални посегателства. Да се лекуват подобни жени е почти невъзможно. В повечето случаи помага единствено отделянето на детето от майката./deutsche welle/