Модерна концепция за данъка

Модерна концепция за данъка:  Данъците са метод за събиране на приходи. Те стоят в основата на определен вид човешка дейност – данъчно облагане. Многолетната история на данъците показва, че става дума за един феномен, който е бил и е постоянна съставка на човешкото битие.

Дадени са многобройни определения за данъка, но нито едно модерно изследване не може да пренебрегне дефинициите дадени от авторите на XIX век. Всички определения съдържат няколко се повтарящи елемента. Става дума са това, че данъкът винаги е:

1. Парично плащане

2. Плащане осъществявано от частните лица. Данъкът се внася както от физическите лица, така и от частните морални лица.

3. Акт на публичната власт. Това обстоятелство го прави задължителен и че може да се събира по принуда.

4. Плащане с безвъзмезден и окончателен характер

5. Инструмент за покриване на държавните разходи

Данъкът като акт на публичната власт.  Данъкът като акт на публичната

власт. Данъкът е неразривно свързан с появата и развитието на държавата. На тази основа:

1. Правото за облагане  с  изключителна  компетенция на  публичната власт.

2. Данъкът е задължителна издръжка, събирана по пътя на властта.   Данъкът може да бъде създаден и въведен само по силата на един закон, и данъкът се възприема по – лесно, ако предварително е съгласуват с данъкоплатеца.

Особености на данъка като издръжка:       При характеризирането на данъка като издръжка трябва да се има предвид:

1.  Специфичния характер на данъчното плащане в съвременните условия – данъкът е преди всичко парично плащане.

2.  Проявлението на данъка като форма за прехвърляне на собственост.

3. Ограничения характер на данъка. Данъчното задължение може да се увеличава до обшествено опредени граници.

Публична цел на данъка:  Трябва да се има предвид:

1. Данъкът е метод за набиране на приходи за публичните лица.

2. Данъкът е удръжка с множество лица

3. Данъкът е инструмент за преразпределение на доходите

4. Данъкът е плащане, което не поражда насрещно вземане.

При данъкът става дума за безвъзвратно плащане, т.е. за плащане без специално или определено вземане.