Според това, дали един от многото кредитори може да изисква сам цялото вземане от длъжника, или пък дали кредиторът може да изисква цялото вземане от всеки от няколкото длъжници, налице е актива или пасивна солидарност.
Активна солидарност.Опр: Активна солидарност, или солидарност м\у кредиторите, е налице, когато всеки един от тях има право да иска и да получи изпълнението на всичко дължимо, като направеното изпълнение освобождава длъжника спрямо останалите кредитори.
Активната солидарност, за разлика от пасивната солидарност никога не произтича от закона. Неин източник винаги е правна сделка. При активната солидарност няколко лица могат да претендират от длъжника едно и също нещо. Налице са множество правни връзки относно една и съща престация. Щом се погаси една от всички, и останалите се погасяват.
1.М\у кредиторите и длъжника тази особеност на активна солидарност се изразява в това, че всеки солидарен съкредитор заема спрямо длъжника правното положение на довереник на останалите.
а) Счита се, че всеки от солидарните кредитори представлява съкредиторите си:
– когато предявява иск за изпълнение с\у длъжника за събиране на цялото вземане;
– когато събира цялото вземане – всеки от тях може да събере цялото вземане, а длъжника може да престира на всеки един от солидарните съкредитори по свой избор;
– когато извършва действия, с които прекъсва давността на вземането.
б) Но солидарният кредитор не представлява съкредиторите си винаги, когато извършва действия, които не могат да ги ползват – които намаляват вземането или биха го погасили. Така един от солидарните кредитори не може опрости целия дълг, нито да го новира.
в) Поради това, че дългът е един и солидарността е свързана с дълга, смъртта на един от солидарните кредитори не премахва нито дълга, нито солидарността. Всеки един от останалите солидарни кредитори може да претендира пак цялото вземане.
2. За самите останали кредитори пък са меродавни техните вътрешни отношения. Този, който е събрал цялото вземане, е действал като представител на всички. Той им дължи частта, която им се пада. За да я получат, те имат обратен иск с\у него в съобразеност с тези техни вътрешни отношения.
Практическа цел.
Активната солидарност не се среща често. Ако е необходимо един от кредиторите да събере вземането на всички, лесно е да бъде упълномощен за това. А пълномощието е отменим акт, докато солидарността може да бъде премахната само по общо съгласие. Активната солидарност е непрактична и за длъжника. Тя го принуждава да проверява легитимацията на кредитора, с която иска да му бъде престирано всичко и го излага на риска да изпълни повторно, ако проверката му се окаже неправилна.
ЗЗД не урежда активната солидарност. Но липсата на текстове не може да се счита, че активната солидарност не може да бъде уговаряна.
Пасивна солидарност.Опр: Когато няколко лица дължат една и съща по естеството си делима престация така, че кредиторът може да я иска изцяло от всеки от длъжниците, но изпълнението на едното от тях погасява дълга и освобождава всички длъжници.
Особености.
1. Единство на престацията. Особеното при нея е преди всичко това, че една и съща престация се дължи на кредитора от няколко лица. Той може да я иска от всеки един от длъжниците си. И да я иска изцяло, защото всеки се смята за единствен негов длъжник. Кредиторът може да я получи само веднъж, защото една единствена престация му се дължи – макар от мнозина.
2. Множество на облигационните връзки. Кредиторът се намира в облигационноправни връзки с всеки един от мнозината все за същата престация. Броят на връзките е равен на броят на длъжниците. Не е необходимо тия облигационни връзки да имат едно и също правопораждащо основание.
3. Общност на целта. Необходимо е множеството облигационни отношения да са обединени в общата си цел – един и същ интерес на кредитора да бъде обезпечен и осигурен. Това единство в целта поставя отделните обл. отношения в една фактическа зависимост, която е основание да отпадне отговорността на всички длъжници, щом общата цел е постигната ч\з една от облигационните връзки.
Неистинска солидарност.
Няма солидарност винаги когато макар две лица да дължат една и съща престация, тя се дължи по обл. отношения, които помежду си нямат нищо общо, които са възникнали самостоятелно и без всякаква връзка едно спрямо друго. И тогава две (или повече) лица отговарят за един и същ интерес на кредитора, но тяхната отговорност не е преднамерено установена (от страните или з-на), а чисто случайно съвпадение. Такива съвпадения срещаме най-често в областта на обезщетяванията. Така пострадалият от умишлен пожар има иск за обезщетение с\у причинителя на пожара, но и с\у застрахователя на къщата. В този случай все същото ще се претендира – от причинителя на пожара или от застрахователното дружество. Всъщност няма солидарност, а нещо което много прилича на солидарността – една неистинска солидарност. Неистинска, защото за никаква спойка, за никакво сцепление не може да се говори м\у отделните облигационни отношения.
Когато длъжниците са солидарно задължени към кредитора, то той може да преследва всеки от тях за изпълнение на задължението. Ако един от солидарните длъжници не може да изпълни престацията, кредиторът може да се обърне към друг. Всеки от солидарните длъжници се явява поръчител на другите.
Източници на солидарността.
1. Първият източник е правната сделка. Тя може да бъде едностранна или двустранна. При двустранните сделки е необходима изрична уговорка за солидарност, т.е. солидарността не се предполага. При едностранните – напр. едно завещание, което може да бъде източник на солидарност, е достатъчно завещателят да възложи изпълнението на определен завет на всички свои наследници и да ги обяви за солидарно отговорни за изпълнението на същия.
2. Вторият източник е законът. Случаите, при които законът предвижда солидарна отг/ст са многобройни и изчерпателно не могат да се посочат. Най-често предполагаемата воля на страните е основанието на закона да установи солидарност м/у съдлъжници.
– Такъв е примерът, когато поръчител сключи д/р с кредитор, той става солидарен длъжник за дълга на главния длъжник.
– Ако няколко съпоръчители са се задължили солидарно с поръчителя, те не могат да искат разделяне на дълга за в бъдеще.
– Чл.261(3) ЗЗД – д/р за изработка
– когато една вещ е дадена в заем за послужване на 2 лица, счита се че те са солидарни длъжници спрямо заемодателя
– няколко превозвачи в д/ра за превоз
Правните действия на солидарността се разделят на главни и второстепенни. Главните действия на пасивната солидарност произтичат от това, че един и същ е предметът на дължимата престация и че едно множество облигационни отношения свързват кредитора с длъжниците му. Главните действия на солидарността са обективни – засягат еднакво всички длъжници или субективни – те се проявяват само в отношението на един от съдлъжниците.
1. Обективни действия.
а) Те произтичат от това, че се дължи една и съща престация. От това следва, че всеки може да бъде преследван като единствен длъжник и той отговаря за цялата престация. По правило дългът на няколко лица се разделя м/у тях. Всеки отговаря за своята част. Солидарните длъжници обратно отговарят пред кредитора за целия дълг. Той може да преследва който си иска от тях.
б) изпълнение от едного. Понеже всички солидарни длъжници дължат едно и също нещо, те всички се освобождават ако един от тях изпълни задължението. Това е така, защото всеки от тях дължи същото, което един от тях е престирал.
в) общи възражения. Понеже дългът е един, всеки съдружник може да противопостави на кредитора т.нар. общи възражения. Те могат да бъдат свързани с възникването на дълга или с погасяването му.