Каквото и да се случи в българския футбол, изгарят съдиите. Че са виновни, виновни са. Дойде ли моментът водещите ни тимове да кръстосат шпаги и е ясно, че реферските редици ще оредеят. Кръг след кръг, дерби след дерби, съдиите окапват. Антон Генов, Станислав Тодоров, сега и Стефан Спасов, обират гнева на футболните началници и дори на своя собствен шеф Димо Момиров. Както сме я подкарали, за пролетта ще останат само голобради момчета за родните мачове. Били млади и необременени. Окей. Ще ги видим, когато понесат товара да ръководят важните мачове и започнат да се чудят как да угодят едновременно на силните на деня. Защото трябва да са наясно, че такова нещо ще им се случи. Пък нека са необременени.
А нашите треньори само това и чакат. Хайде да броим колко грешки допускат техните футболисти и самите наставници във всеки един мач. Защо не се акцентира върху техните грешки, много от които са груби и решителни. Много просто – по-лесно е да се хвърли вината върху реферите.
Не защитавам хората в черно. И те са грешни. Само в този кръг, освен Пастата, който „ос…а“ по неговите думи дербито Локомотив (Сф) – ЦСКА, грешки допуснаха и други. Примерно Николай Йорданов не даде дузпа за Славия, а когато я даде, не изгони защитника на Черноморец, който бе за втори жълт картон. Но само в тези два посочени мача четирите отбора допуснаха толкова много грешки в защита, че бият по този показател слабите съдии. И какво излиза – че Боби Михайлов е прав, че, ако ги нямаше реферите, в българския футбол щеше да е по-спокойно. Нека футболните хора сами си отговорят защо е така.
Иначе, може би и заради множеството пропуски от игрово и съдийско естество, възловите мачове си бяха интересни като развой и напрежение. ЦСКА продължава да губи точки и опитва успешно, както и прогнозирахме, римейк на пролетното си представяне. Дойдоха мачовете срещу отборите с претенции и разликата между ЦСКА и вечния съперник Левски се топи експресно. Беше петнайсет точки, сега вече е седем. А днес предстои един от най-важните есенни мачове – отложеният между Левски и Литекс.
И какво излиза. Разликата между отборите в „А“ група е толкова минимална, че първенството ни заприлича на английското по непредсказуемост. Прогнози всякакви оставете. Който е по-мотивиран, който няма моментни или постоянни финансови затруднения, който е по-концентриран, той печели. Забележете – тук не говорим изобщо за това кой е по-силен, а кой е по-малко слаб.
Сега Литекс и Левски са в полет и изведнъж се забравиха кризи и оставки от началото на сезона. В този момент ЦСКА страда, Черноморец спука гума, Локо (Сф) се люшка, Черно море и Славия са непостоянни и така нататък.
Отборите от средата на класирането също се представят в този дух. Сега хвалим Миньор и Пирин, по-рано бяха Берое и Монтана. Сигурно ще дойде моментът и на Сливен да живне по-трайно. Дори и пловдивските Ботев и Локомотив не бива да униват. Сменят собствениците си и поне ще имат шанса през пролетта да изплуват от блатото. За съжаление обаче това разнообразие от нетрайни настроения и емоции не се основава върху повишената класа на артистите на терена, а точно обратното.
И всичко това се случва на фона на вихрещия се скандал в Европа с уредени мачове и на новата „Божия ръка“, сега на Тиери Анри. Излиза, че българският футбол е някакъв остров на безветрието. А дали е така… Май на този етап трябва наистина да се вслушаме в реалистичните гласове да снижим претенциите си. Наистина, на какво отгоре имаме такива изисквания към нашите футболисти и съдии. Да си кютаме кротко в тинята и да си траем!