Преди да се превърне в реална политическа цел, идеята за обединение на Европа е само мечта в съзнанието на философи и мислители. Виктор Юго, например, си представя мирни „Съединени европейски щати“, вдъхновени от хуманистични идеали. Тази мечта е сломена от ужасните войни, опустошили континента през първата половина на 20 век.
От руините на Втората световна война обаче се ражда нова надежда. Устоялите на тоталитаризма по време на войната са решени да сложат край на омразата между страните и на съперничеството в Европа и да създадат условия за траен мир. Между 1945 г. и 1950 г. редица смели държавници, между които Робер Шуман, Конрад Аденауер, Алчиде де Гаспери и Уинстън Чърчил се заемат да убедят своите народи да поставят началото на нова епоха ? според тях в Западна Европа трябва да се установи нов ред на основата на общите интереси и на договори, гарантиращи върховенството на закона и равенството на всички страни.
Робер Шуман (министър на външните работи на Франция) се заема с идеята, първоначално замислена от Жан Моне, и на 9 май 1950 г. предлага създаването на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС). В държавите, които някога са воювали една срещу друга, производството на въглища и стомана трябва да бъде обединено с общ върховен орган на управление. По един твърде прагматичен, но и дълбоко символичен начин суровините на войната започват да се превръщат в инструмент за помирение и мир.