Метод “чистата сегашна стойност”. Изчислява се като разлика между сегашната стойност на дисконтираните парични потоци и сегашната стойност на инвестиционните разходни парични потоци.
NPV = S    CFt    – NICO
(1 + k)t
CF – годишните парични потоци
NICO – чистите инвестиционни разходи
k – изискуемата рентабилност на проекта
t – годината, през която конкретния паричен поток се реализира.
По този начин се получава ефекта в/у фирмената ст-ст от реализацията на една инвестиция. Ако нетната сегашна стойност е + показва, че проекта е приемлив и може да се реализира, и обратно ако е отрицателен, реализацията на такъв проект би довело да намаляване на фирмената ст-ст, унищожаване на акционерното богатство.
Метод “вътрешна норма на възвращаемост”. Различните инвестиционни профили имат различна нетна сегашна ст-ст и вътрешната норма на възвращаемост е индивидуална позиция за всеки проект. Проблема при използването на този метод възниква по трудността на изчисляването, както и от възможността за проявяване на множество ВНВ
NPV = S    CFt    – NICO = 0    или
(1 + IRR)t
NICO = S    CFt
(1 + IRR)t
Метод “модифицирана вътрешна норма на възвращаемост”.  Този показател се извежда, за да се елеминира едно нереалистично предложение в конструкцията на показателя ВНВ, а именно че междинните вътрешни позиции се реинвестират при % = на вътрешната норма. RR – реинвестиционнен %, който фирмата реално може да получи.
S   СОFt    =  S  CIFt (1 + RR)T-t
(1+RR)t           (1 + MIRR)T
COFt – разходен паричен поток в момент t
CIFt – приходен паричен поток в момент t
RR – реинвестиционен процент
MIRR – модифицирана вътрешна норма на възвращаемост
T- проектен срок
Метод “индексът на рентабилност”. Представлява претеглената сегашна ст-ст на приходите с тегло чистите инвестиционни разходи.
PL = S CFt / (1 + k)t
NICO
Приема се този инвестиционен проект, чиито индекс е > от 1.
Метод “дисконтовият период на изплащане”. Разлика м/у дисконтовия период на изплащане и периода на изплащане е, че при дисконтовия се отчита времевата ст-ст на парите.