Разпространение. Расте край пътищата, в посевите, по тревистите и каменливи места навсякъде из България.
Описание. Едногодишно тревисто растение с белезникаво разклонено стъбло, високо до 1 м, и къс разклонен корен. Листата са дребни, линейно ланцетни, окосмени, от което изглеждат сиво-бели. Цветовете са сини, събрани в цветна кошничка, като външните са езичести, а вътрешните — тръбести, с 5 тичинки. Плодът е кафява или жълтокафява продълговата семка. Медоносно растение.
Използуваема част. Цветните кошнички, брани през време на цъфтежа, май—юни. Сушат се на сянка или в сушилня до 35°С. Изсушените съцветия са със син цвят, без миризма и със слабо горчив вкус. Допустима влажност 10%. Опаковат се в шпер-платови каси. Запазват се в сухи и проветриви помещения.
Химичен състав. Билката съдържа гликозидите цен-таурин, цикории, цианин, още пеларгонинхлорид, восък, багрило, слуз, соли, главно манганови и калиеви, флавонови производни, танини и др.
Лечебно действие и приложение. Действува пикочогонно и омекчително.
Българската народна медицина препоръчва синчеца при магарешка кашлица, задух, лошо храносмилане, воднянка, жълтеница, възпаление на гърлото, възпаление на бъбреците и др. Външно билката се използува за лапи при кожни обриви и рани, под формата на запарка с вода 5:100 за промивка на очите при перде и при нараняване, като запарка с оцет и вода — при косопад и пърхот.
Начин на употреба. 1 супена лъжица от синчеца се залива с 400 г вряла вода да кисне 2 часа. Пие се по една винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.