Представлява съвкупност от методи за вземане на решения, които да осигуряват минималното митническо плащане и максимална печалба.
Мениджмънта на митата при юридическите лица става на базата на следните принципи:
законност – минимизирането на митническите плащания не трябва да е в противоречие със законовите норми.
Предимство на крайния резултат пред междинния.
Професионализъм и коректност в отношенията с митническите власти.
Сравнително предимство. Финансистът трябва да осигури най-доброто решение за фирмата, съобразно нейните задачи и цели
Мениджмънтът на митата при юридическите лица зависи от размера на митата.
Коефициентът на защита е първият показател, който финансовият мениджър трябва да изчисли преди да предприеме дадена външно-търговска операция
c
I= ––
pj
–––– – 1
pi
i – коефициент на защита;
с – размерът на митото / в десетичен вид/
pj – цената в родината;
pi – цената на стоката в чужбина без да се отчита валутния курс;
При коефициент I = 1 размерът на митото покрива ценовите разлики
При коефициент I > 1 вносът става безпредметен.
Колкото I < 1, толкова митото по-малко покрива различията в ценовите равнища.
Елементи на митническата облагаема стойност.
1.Цена на придобиване на стоката. Това е най-значителния разход и затова има най-голям относителен дял при образуване на митническата облагаема стойност.
2.Транспортните разходи. Всички разходи направени за товарене, разтоварване и транспортиране на стоката до митническата граница на страната – вносител. Те се включват в митото независимо кой ги е платил.
3.Лицензните суми, комисионните и цените на инженеринговите и художествените услуги. Тези продукти могат самостоятелно да пресичат митническата граница.
4.Цената на контейнерите и опаковките. Става дума за стоки, които не се третират от митническите власти като самостоятелни. Те са част от стоката, която съдържат. Затова се облагат като нея.
5.Застрахователните разходи на капиталите. Те са също вид услуга, търпяща митническо облагане.
6.Стойността на материалите и средствата, които вносителят е предоставил на износителя за намаляване цената на стоката.
Съвкупността от всички плащания в полза на държавата извършвани от юридическите лица в процеса на освобождаване на стоката от митнически контрол се нарича митнически плащания. Те биват два основни вида:
І. Митни сборове, към които се числят митото и акцизите, данъците, митническите такси, експортните такси, импортните такси, лихви – елементи, които се изчисляват и плащат заедно с митото.
ІІ. Немитни сборове – квоти , гаранции, местни и ведомствени такси. Те се плащат преди митните сборове.
Управление на митническата процедура при юридическите лица.
Митническата процедура е съвкупност от правни норми, чието изпълнение гарантира безпрепятствено и съобразено с националното производство преминаване на стоките през границата.
В управление на митническата процедура по износа съществено значение имат:
1.Субектите на процедурата.
2.Последователността на процедурата, в която се включва:
-подготовката на пакета от документи за износ на дадена стока. За износ на дадена стока се изготвя единствено от титуляра на режима или собственика на стоката, или от митнически посредник, който да го представлява пред митническите органи. При износа се подготвя пакет документи, който съдържа
а/ фактура. С този документ се идентифицира стоката пред митническите власти и се доказва законността на износа.
б/ превозните документи. С тези документи се удостоверява, че износителят е предал стоката на превозвача.
в/ сертификатът за произхода на стоката. С този документ се доказва, че определена стока е произлязла от дадена страна.
г/ ветеринарният или фитгосанитарния сертификат, както и други от този тип. С тези документи се установява, че стоката отговаря на местните стандарти, от които зависи живота и здравето на хората.
д/ удостоверението за износ. То е необходимо при износ на стоки, които са на разрешителен режим.
е/ застрахователната полица – ако има такива изисквания от съответната страна.
ж/ митническата декларация. Това е документът, който се изисква на основата на всички останали документи и се попълва едва след като същите са осигурени.
-проверката на документите. Митническият служител трябва да провери верността и валидността на документите. Важно значение в случая имат:
ІІІ. Освобождаване на стоката от митнически контрол. Ако митническата декларация е вярна и одобрена от митническия служител, финансовия мениджър трябва да плати митните сборове.