Това съглашение е форма на международно сътрудничество за трансфер на научни, технически и технологични знания и опит и наред с това етап от процеса на интернационализация на бизнеса на съвременната фирма. Предмет на това съглашение е предоставянето на право за използване на патентовани изобретения, ноу-хау и търговски марки. Контрагенти по лицензионно съглашение са: лицензодател, наричан още лицензиар, който предоставя правото за ползване открития, технологии, знания и др. Вторият е лицензополучател, нарича още лицензиат, който получава правото за ползване на обектите индустриалната собственост при определени в договора условия. Правото на ползване е ограничено във времето и пространството. Също така, то е възмездно. Предоставя се срещу определено лицензионно възнаграждение. Икономическата изгода от лицензионното съглашение е различно за контрагентите.
За лицензиар:
1.    възможност за многократна комерсиализация на знанията и опит с производствено предназначение при запазване на собствеността върху тях;
2.    навлизане и трайно присъствие на трудно достъпни пазари;
3.    удължаване на жизнения цикъл на изделия, технологии и др.
За лицензиат:
1.    достъп до съвременните постижения на науката и технологиите, развитие при липса на собствени възможности за изследователска дейност;
2.    осигуряване на иновационния процес;
3.    организиране на конкурентноспособно производство.
Основните видове лицензионни съглашения според обема на предоставените права за използване на лицензията са::
G    проста лицензия – лицензиарът си запазва правото да произвежда и да продава – тя е много изгодна за лицензиара, но не и за лицензиата;
G    изключителна лицензия – дава изключително право на лицензиата да ползва лицензията на определена територия за определено време, дава възможност за по-малка конкуренция;
G    пълна лицензия – лицензиарът прехвърля на лицензиата всички права защитени с патента през целия срок на неговата валидност. Тя дава право лицензиата да прехвърля предоставените му права на трета фирма (нар.сублицензиат).
Основните начини за компенсиране на цената на лицензията са:
1.    възнаграждение с пари;
2.    възнаграждение с част от продукцията;
3.    възнаграждение с насрещна лицензия (кръстосано лицензиране).
Отношенията между контрагентите в лицензионното съглашение се уреждат чрез дългосрочен двустранен договор, който определя изчерпателно и еднозначно правата и задълженията на всички страни и гарантира спазването на принципа на взаимна изгода.