Международното инвестиране като стратегия за портфейлно модифициране

Международното инвестиране е печеливша стратегии за портфейлно модифициране, ч/з която инвеститорите могат да подобрят своите Риск/Възвращаемост характеристики. При международното инвестиране  инвеститорът се сблъсква освен с всички рискове, свързани с инвестирането в нац. ценни книжа, и с допълнителни рискове. Тук се включват политическият риск, рискът при обмяната и трансферният риск. За постигането на ефективно хеджиране на рисковете при междун. инвестиране е необходимо прилагането на комплекс от хеджиращи техники и инструменти.
Очакваната възвращаемост от инвестициите в чуждестранни ценни книжа е приблизително равна на очакваната възвращаемост на вътрешния пазар и очакваната възвращаемост от чуждата валута.
Обменният курс е базов фактор за управление и оценка на международното инвестиране.Съществено значение при неговото изследване имат четири основни хипотези (технологии):
* хипотезата за чистите очаквания
* принципът за паритета на лихвените проценти
* теоремата за паритета на покупателната сила
* откритата теорема на Фишер
При оценката на международните инвестиционни проекти е необходимо да се отчита важността на различните подходи и методи за достоверно определяне на чистата сегашна ст-ст, рискът и възвращаемостта от външните инвестиции.
С нарастването на интегрираността на капиталовите пазари инвеститорите могат все по-лесно и прецизно да инвестират своя портфейл по-скоро в международен, отколкото в чисто вътрешен план. Водещ мотив за международния портфейлен инвеститор е редуцирането на риска. Международните инвестиции се мотивират от възможността за глобално рисково диверсифициране. Вследствие на това, глобално диверсифицираният портфейл има по-нисък риск в сравнение от вътрешно инвестирания портфейл. За международно опериращия инвеститор “оптимален” ще бъде портфейлът, който генерира най-голяма възвращаемост за единица поет риск. За националния инвеститор излизането на международно ниво означава възможност за допълнителна възвращаемост по отношение на еквивалентното за вътрешния пазар рисково ниво. Валутният риск оказва специфично влияние върху решенията за външна диверсификация на портфейла от ценни книжа. Прецизно оцененият валутен риск може да се определи като ключ за подобряване ефективността на международния портфейл. За инвеститора възможно решение за външна диверсификация предлага инвестицията в акции на мултинационална фирма. По този начин риск /възвращаемост характеристики те на тази фирма приблизително изразяват характеристиките на глобалните портфейлни структури.