Международните актове като източници на гражданското право

Тези актове носят различни наименования – МД, конвенции, спогодби, съглашения, , но по своята същност те са двустранни или многостранни междудържавни актове. Според действащата К. те пораждат задължителна сила за правните субекти у нас след ратификация от НС по съответният ред и след публикуването им в ДВ и влизането им в сила. Международните актове, които отговарят на тези изисквания , стават част от вътрешното право на страната, без да е необходимо да се издава допълнителен вътрешен нормативен акт, който да възпроизвежда съдържанието им.
РБ е ратифицирала редица Конвенции: Парижката Конвенция за закрила на индустриалната собственост, Женевската Конвенция за авторското право и т.н.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *