От гледна точка на трудовото право означава преустановяване на дейността на предприятиети и недопускане работника или служителя до него.Локаут е възможно ответно средство на работодателя срещу стачка на работника или служителя.Смисъла на това средство е както работника или служителя имат право на стачка като крайна мярка за разрешаване на КТС.Така и работодателя чрез локаут може да затвори предприятието и да уволни работника или служителя които съществуват за да управнят натиск върху тях и да ги застави да се откаже от исканията си и да преустановят стачката.
Ако бъде допуснат локаут води до тежки последици за работника или служителят.Вместо удовлетворяване или неудовлетворяване на техните искания при стачка което обстоятелство в някаква степен запазва съществуването на трудовото им правоотношение и на работата която имат в предприятието, те биват лишавани от работа с всички произтичащи от това последици.За това чрез локаут стачкуващите работника или служителя могат да бъдат поставени в по тежко полужение от положението в което са били преди да започнат стачката.
Разпоредбата на чл.20/ЗУКТС забранява локаута. Това е свързано с обстоятелството че допускането на локаута лишава работника или служителя от неговите субективни права.Локаутът по действащото българско законодателство обхваща две групи от възможни действия на работодателя. Първата група се отнася до преустановяване на дейността на предприятието или част от него.Въпреки че по време на стачката работника или служителяе преустановил изпълнението на трудовите си задължения.Трудовото правоотношение продължава да съществува и след като стачката бъде прекратена той ще продължи изпълнителното им осъществяване.
Възможно е обаче именно по това време на стачка работодателят да преустанови по свой начин дейността на предприятието или част от него в която се провежда стачка. Срещу тази възможност противодейства забраната на чл.20/ЗУКТС.
Втората група от действия които за броя разпоредби на чл.20/ЗУКТС се отнася до уволнението на работника или служителя.Забраната е обща и като правило се отнася до всички основания за уволнение.Законът цели да забрани определени еднострани действия на работодателя и за това установява само спрямо тях определена забрана като не ограничава свободата на прекратяването на трудовото правоотношение предвидени в закона ограничения.Локаутът е забранен в определни граници във времето . Той е забранен след обявяването на стачката.Забраната се проявява през цялото време докато трае стачката без значение е причината поради която стачката е прекратена т.е. дали са удовлетворени исканията на работника или служителя дали е на лице добросъвестен отказ за продължаването на стачката . Забраната на локаут води и се отнася за всички видове стачки забраната на локаут е забрана за предявяването или част от него или уволнението на работника или служителя след обявяване и по време на законна стачка.
Закона признава и урежда осъществяването само на законата стачка когато стачката е незаконна отпада и предвиденета забрана на локаут . За да престане да действа забраната на локаута е необходимо незакония характер на стачката да бъде установен по реда предвиден в чл.17/ЗУКТС.По време на законна стачка работодателя няма право да приема на работа нов работник или служител на мястото на стачкуващите за постигане на целите . Изключения се допускат за дейностите при които се прилагат задължителният арбитраж.