Обща характеристика – обикновено лихвата се определя като парична сума, която длъжникът заплаща на своя кредитор за ползваните в заем средства. Тя може да се разглежда и като възнаграждение за раздялата с ликвидности. В този смисъл тя е своеобразна “цена”.
Нормата на лихвата е отношение на лихвата към величината на ползвания заем, изразено в %.
Нл = Л х 100
З
Л- величина на лихвата
З – величина на заема (лихвата)
Лихвата се разглежда като награда за отлагането на текущото потребление в полза на бъдещото потребление. По-големите лихвени проценти поощряват по-голям брой лица да заменят своето текущо потребление със спестяване (т.е. с бъдещо потребление). Това е ефект на заместването. Лихвеният поцент оказва влияние и върху фирмените решения. По-високият лихвен процент принуждава фирмите да използват собствени средства при финансиране на техните проекти. И обратно – по-ниските лихвени проценти – ги насърчават към по-голямо използване на кредити.
Съществува обаче и т.нар. парадокс на спестовността. Той се изразява в това, че високите лихвени проценти привличат повече спестявания, но плащайки по-високи лихви по депозитите, банките увеличават и лихвените проценти по кредитите, тъй като трябва да плащат по-високи лихви по депозитите.