Лечение на Паркинсонова болест

При лечение симптомите на болестта на Паркинсон се повлияват добре за различно дълъг период от време. Този период е индивидуален и зависи от формата на болестта – треморно-ригидна, ригидно-брадикинетична. Така също и от провежданата терапия.

Лечението може да бъде заместително или симптоматично чрез възстановяване нивото на допамина или стимулиране на допаминовите рецептори. Превантивното лечение цели предотвратяване развитието на болестта.

В България е приет консенсус за лечението на ранната Паркинсонова болест

Според него се отлага започването на лечение с леводопа. В ранните стадии се прилагат МАО-В инхибитори (селегелин) или амантадин, които имат невропротективно действие. Тези медикаменти обикновено са ефикасни през първите 3-4 години от началото на болестта. При изчерпване на клиничния ефект се преминава към прием на леводопа препарати.

Леводопа е прекурсор на допамина и по този начин се попълва дефицитът на допамин в централната нервна система. Прилага се съвместно с допа-декарбоксилазни.

Допаминовите агонисти се прилагат при напреднала паркинсонова болест заедно с леводопа. Такъв препарат е медикаментът прамипехол.

Антихолинестеразните медикаменти (акинетон, паркизан) са с ограничено приложение в терапията поради значителните си странични ефекти. Приема се, че те повлияват предимно тремора.

Съвременната терапия на Паркинсоновата болест включва медикамент с невропротективен ефект за забавяне прогресията на болестта и препарат с контролирано освобождаване на леводопа за осигуряване на оптимални нива на допамин.

При възникване на значителни двигателни нарушения,свързани с поемането на всяка единична доза от лекарството, се приема, че пациентът навлиза в късния стадий на болестта.

При него се наблюдават различни усложнения, предизвикани както от страна на самото заболяване, така и от приеманите медикаменти.

Без лечение обаче заболяването прогресира до пълна инвалидност и може да доведе до смъртен изход.

Добре подбраният терапевтичен подход повлиява симптоматиката в различна степен и за различно дълъг период от време (в зависимост от формата и прогресията на болестта. Ново изследване на германски учени показва, че хирургичната процедура, известна като дълбока мозъчна стимулация, е по-ефикасно лечение за мнозина, страдащи от болестта на Паркинсон, отколкото лечението само с лекарства.

Пациенти, на които е била направена операцията, шест месеца по-късно са функционирали физически и социално по-успешно от други пациенти на същата възраст и със същите оплаквания, които обаче са останали само на лекарства. Германското изследване е едно от първите, които се стремят да постигнат по-добро качество на живот за пациентите.

Хората, лекувани чрез дълбока мозъчна стимулация плюс съответните лекарства, шест месеца след операцията са имали 25% по-високи показатели на качеството на живот, отколкото пациентите, които са приемали единствено лекарства, казва проф. Йенс Фолкман.

Когато става въпрос за болестта на Паркинсон, разлика от 25% означава много, защото твърде малък брой лечения се отразяват върху качеството на живот.

За народните рецепти – не ви съветваме да експериментирате с тях предвид сложността на заболяването. /БЛИЦ