Лайка, подрумиче, рамон, лайкучка — Matricaria chamomilla L. Сем. Сложноцветни — Compositae

Разпространение. Расте край пътищата, по ливадите в пасищата из цялата страна.

Описание. Едногодишно тревисто растение с голо и рЛ-клонено стъбло, високо до 50 см. Коренът е разклонен и тънък, светлокафяв. Листата са последователни и двойно до тройно ниш­ковидно пересто нарязани. Цветните кошнички са разположени по върховете на стъблата, с дълги дръжки, с околовръстни бели ези-чести цветчета, като вътрешните са двуполови, жълти и фуние-образни. Цветното ложе. което е характерно за лайката, е изпък­нало и отвътре кухо. Плодът е продълговата кафявозелена семка Цялото растение има приятна миризма.

Използуваема част. Цветните кошнички заедпо с дръжките до 2 см, брани през време на цъфтежа, май—юли. Събра­ните цветове се сушат на сянка или сушилня до 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят на чашката и дръжките, бял на периферните цветчета и жълт на вътрешните, има приятен аромат и слабо гор­чив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в шперплатови каси. Изнасяна билка. При брането лайката да не се смесва с едрат» лайка (Matricaria inodora L.), която е без миризма, като цветните кошнички са по-едри, с кучешката лайка (Anthemis cotula L.), която има плътно цветно дъно на кошничките и неприятна миризма, а също така с различни маргаритки, парички и др.

Химичен състав. Етерично масло (което се състои oi намазулен, кадинен, азулен, сесквитерпенови деривати, каприлова. нонилова и изовалерианова киселина), диоксикумарин, триакан-тин, никотинова киселина, холин, фитостерин, салицилова кисе лина, глицериди на олеиновата, линоловата, палмитиновата и сте­ариновата киселина, витамин С, провитамин А, горчиви вещества слуз, флавоноидно вещество, апигенин и др.

Лечебно действие и приложение. Билката про­явява омекчително, антисептично, противовъзпалително действие Българската народна медицина препоръчва лайката при въз­паление и камъни в бъбреците и пикочния мехур, при възпаление на стомаха и червата, при задух, жълтеница, епилепсия, главобо­лие, болки в стомаха и червата. Външно лайката се използува за приготвяне на лапи при рани, циреи, рак, за промивки при възпа­ление на очите, бяло течение, при възпаление на матката, при рани в устата, за гаргара при гърлобол, зъбобол, възпаление на сливиците, лош дъх на устата. Стрита на прах, лайката се прилага за наръсване против дървеници и други насекоми.

Начин на употреба. 1 супена лъжица от лайката се за­лива с 200 г вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Прецедената за­парка се изпива наведнъж. Така се прави три пъти дневно, защото хамазуленът, на който се дължи противовъзпалителното действие на лайката, във воден разтвор бързо се разлага. В нашата народна медицина се употребяват още миризливата лайкучка (Matricaria trichophylla Boiss.), която се препоръчва главно против кашлица, и римската лайка (Anthemis tinctoria L.), която се култивира в За­падна Европа и се употребява също против кашлица, диария и за поддържане русия цвят на косата.