Къпина — Rubus fruticosus L. Сем. Розоцветни — Rosaceae

Разпространение. Расте из цялата страна, край ограднт«• а горите, покрай храсталаците, предимно из по-високите места Описание. Многогодишно храстовидно растение с червено кафяЕи пълзящи стъбла, снабдени с твърди бодли, и дълбок кореь с дебелина до 2 см. Листата са яйцевидни, заострени, от 3 до 5 на дръжка, назъбени. Те са зелени отгоре, а отдолу по главния нерв на листната дръжка са покрити с бял мъх и дребни бодли. Цвето­вете са бели и събрани в съцветие грозд, с петделна чашка, пет­листно венче и многобройни тичинки. Плодът е сборен, отначало зелен, после червен и на края синьочерен, месест, лесно отделящ се от плодното ложе, с многобройни семена. Цъфти при май—юни. Медоносно растение.

Използуваема част. Листата, корените и плодовете. Листата се берат след цъфтежа в хубаво слънчево време от юли до септември. Сушат се на сянка или в сушилня до 45°С. Изсушените листа са със зелен цвят, без миризма, но с тръпчив вкус, Допустима влажност 12%. Опаковат се в торби или балн.

Корените се берат през есента, октомври—ноември. Сушат се на сянка или в сушилня до 60°С. Опаковат се в торби или бали.

Плодът се бере при пълно узряване, юли—октомври. Суши се на сянка или в сушилня до 50°С. Допустима влажност 15%. Опа­кова се в книжни торби. Всички части на къпината се пазят в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.

Химичен състав. Листата съдържат витамин С, танини. флавони, инозит, магнезиеви соли и др., корените — скорбяла, та­нини и др., плодовете — витамин С, провитамин А, витамин К. млечна, янтарна, оксалова и ябълчена киселина, захари, баг­рила, пектин и др.

Лечебно действие и приложение. Проявява зи~ пичащо и противодиабетично действие. Прилага се при диария, дизентерия, бяло течение, захарна болест и др.

В българската народна медицина листата и корените на къпи­ната се употребяват още при кръвохрачене, апендисиг, силна и продължителна менструация, воднянка, разширени вени (корените) я др. Външно отварата от листата се прилага за гаргара при въз­паление на гърлото, венците и др. Плодът се препоръчва при про­студа, възпаление на дихателните пътища, за усилване и др.

Начин на употреба. 2 супени лъжици от листата се за­ливат с 500 г вряла вода и се оставят да киснат 1 час, Прецедената запарка се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От ко­рените се взема 1 супена лъжица и се вари 10 мин. в същото коли чество вода. Пие се по съшия начин.