В момента в Европейския съюз работят много различни съдебни системи, всяка в границите на съответната държава-членка. Ако ЕС желае неговите граждани да имат еднакво разбиране за правосъдие, съдебната му система трябва да бъде за тях улеснение в ежедневието, а не допълнителна тежест.
Най-значимият пример за практическо сътрудничество в тази област е дейността на Евроюст, централната координационна структура, създадена в Хага през 2003 г. Нейната задача е да даде възможност на националните органи на следствието и прокуратурата да работят заедно по криминални случаи, засягащи няколко държави на ЕС.
Европейската заповед за задържане, която е в сила от януари 2004 г., се въведе, с цел да замести дългите процедури за екстрадиране.
Международната престъпност и тероризмът не признават националните граници. Това означава, че за да се справи ефективно с тях, ЕС трябва да разработи обща наказателна политика, тъй като сътрудничеството между съдилищата в различните държави може да бъде възпрепятствано от различните дефиниции за престъпни деяния, с които те работят. Целта е да се даде на държавите в ЕС единна правна рамка за борба с тероризма, да се гарантира на гражданите високо ниво на защита и да се придвижи напред международното сътрудничество в тази област.
В областта на гражданското право ЕС приема закони, които има за цел да способстват прилагането на съдебните решения по трансгранични дела, например разводи, раздели, искове за попечителство и издръжка на деца, така че решенията на съда в една държава да са приложими и в друга. Европейският съюз разполага с общи процедури за опростяване и ускоряване на разрешаването на трансграничните дела при по-малки и безспорни граждански производства като изплащане на дългове и обявяването на фалит.