Кукуряк, бамбатура — Helleborus odorus W. et K. Сем. Лютихови — Ranunculaceae

Разпространение. Расте из храсталаците, тревистите ме­ста, горите и поляните на предпланинския пояс на всички наши планини.

Описание. Многогодишно тревисто растение с разкло­нено, на върха кухо и зелено стъбло и чернокафяво, силно разкло­нено коренище. Листата са с дълги дръжки, длановидно насечени, пет, седемделни, жилави и излизащи направо от коренището. Цветовете са бледожълтозелени, разположени на върха на стъблото, с петлистна чашка, осем-, дванадесетлистно венче и многобройни тичинки. Плодът е капсула с много семена. Цъфти от декември до април. Медоносно растение.

Използуваема част. Коренището с корените, брани рано напролет, февруари—март, или през есента, октомври. Сушат се на сянка или в сушилня до 45°С. Изсушените коренища са тъмно­кафяви отвън и белезникави отвътре, с неприятна миризма и горчив вкус. Допустима влажност 10%. Опакова се в бали или торби. Запазва се в сухо и проветриво помещение.

Химичен състав. Гликозидите хелеборин (действува слабително) и хелебореин (усилва сърдечната дейност), хелебор-сит, мазнини, горчиви вещества, сапонини, хелебрин и др.

Лечебно действие и приложение. Засилва по­добно на строфантина сърдечната дейност, действува пикочогонно. слабително и нервоуспокоително. Прилага се при сърдечна недо­статъчност, хемороиди, застой на течности в организма, жълте­ница, кашлипа, плеврит и др.

В българската народна медицина кукурякът се препоръчва още при възпаление на гръбначния мозък, менингит, туберкулоза нервни заболявания и др. Външно се прилага при косопас, сварен с оцет, — против пърхот и за укрепване на косъма, за промивки при гнойни рани и гнойни пъпки по клепачите на очите и др. Сварени с пепел от дървени въглища, коренищата се дават при рак. Във ве­теринарната медипина кукурякът се използува против болестта спреж по доблгъка (пробива се една малка дупка в ухото на живот­ното и в него се слага 1 клечка от коренището на кукуряка).

Начпн на употреба. 1Н чаена лъжичка счукани коренище х заливат с 300 г вряла вода да киснат 2 часа. Запарката се пие по I ракиена чашка преди ядене 3 пъти дневно.

Растението е отровно, да се употребява под лекарски контрол