Първите писменни данни, касаещи строежа на чов. тяло се намират в трактата на фараона Афотис – син на основателя на Египетската династия през 33в. пр. Хр. В китайската книга „Неицзин” писана между 9 – 7в. се споменава за сърцето, черния и белите дробове и др. чов. органи. В индийската книга „Аюрведа” (знание за живота) от 9 – 3в пр. Хр. Се съдържат сведения за мускулете и нервите. Ценни сведения за човешкото тяло се откриват и в антична Гърция. Великият лекар на древността Хипократ (5 – 4в пр. Хр.) е формулирал учението за четирите типа телосложение и темперамент. Той описва и някои кости на черепния покрив. Друг колус на антична Гърция от книдовската школа – Аристотел въввежда термина аорта. В антична Гърция, както и в Древен Рим е било забранено дисектирането на човешки трупове. За първи път десектиране на трупове на хора (около 600 осъдени престъпници) в антична Гърция са извършени от Герофил, през 3 – 2в пр. Хр. След милостивото разрешение на император Птоломей Първи. Герофил описал обвивките на мозъка, синусите на твърдата обвивка на главния мозък, някои от черепните нерви, обвивките и стъкловидното тяло на чоката ябълка, лимфните възли на мезинтериума, тънкото черво. Еразистрат по същото време 3 – 2в пр. Хр. уточнил строежа на сърцето, описал клапите му, различните кръвоностни съдове, а също и сетивните и двигателните нерви. Известният лекар Клавдий Гален (1 – 2в. пр. Хр.) описал 7 от 12 черепни нерва, съединителната тъкан и нервите в мускулите, кръвоностни съдове, надкостницата. Съществен принос е и това, че обобщил известните до този период сведения за анатомията на човека. Забраната за дисектирането на човешки трупове съществува, както в Европа, така и в изтока, през цялото първо хилядолетие от новата ера. Великият писател и лекар на изтока Абу Али Ибн Синд = Авицена живял от 980 – 1037г. е автор на трактата „Канон на учебната наука” , който съдържа сведения за анатомията на човека, сходни с представите на Гален. След изобретяването на книгопечата този труд е преведен на латински и е преиздаван над 30 пъти. В началото на второто хилядолетие от новата ера в Европа се създават медицински школи, първата от които е в Салермо (до Непал). В тях един път на всеки 5г. се разрешавало дисектирането. От 13в. към университета се откриват мед. факултети. През 14 -15в. за демонстрации се дисектират 1 или 2 трупа в годината. Любопитно е, че Монито де Люци дисектирал 2 женски трупа – напичал учебник по анатомия. Особено голям принос в развитието на Анатомията на Човека внасят работите на Леонардо да Винчи и А. Везалий. Везалий се приема за основоположник на научната анатомия на основата на собствени наблюдения при десекция на трупове през 1543г. той написва „За строежа на човешкото тяло” в която систематика и точно описва Анатомията на Човека и посочва грешките на Гален. Следва плеада от големи – Сервет, Харвей, Малпиги, Кювие и др.